Криминалната полиция се сблъсква с българската мафия

Предполагаемият убиец на студента, намушкан с нож в XV-ти арондисман изглежда се ползва с мистериозни протекции

Кристоф Корневен
Le Figaro

Петък, 13 септември 2002

Труп наръган повече от 90 пъти с нож и с разбит череп лежи в локва кръв в парижка квартира. Криминалната бригада все още не е установила точният мотив за впечатляващото убийство на Мартин Борилски, брилянтен юрист намерен посечен преди повече от две години в жилището си в XV-ти арондисман. Но какъвто и да е мотивът, той “не е съизмерим с крайната диващина на авторите на престъплението.”

Верни на метода на “валяка”, хората от 36 Ке дез’Орфевр вървяха упорито по следите на главния заподозрян, докато го идентифицираха и намериха в България, на повече от 2 500 км от сцената на престъплението. Но това, което трябваше да стане още една разкрита афера тръгна по особен път когато френските полицаи отидоха на брега на Черно море, за да помогнат на местните власти да вкарат предполагаемия убиец зад решетките.

Противно на всички очаквания, след като е задържан и разпитан в присъствието на криминалистите, той успява да избяга от полицейското управление и да изчезне. Местната полиция не полага никакво усилие, за да го хване за яката. В обкръжението на жертвата, както и сред източниците близки до разследването вече никой не крие учудването си пред тези странни  “протекции” от които се ползва “беглеца”. Някои си задават въпроса за ролята на бащата – бивш магистрат, имащ солидни приятелски връзки сред българската полиция и подозиран, че защитава интересите на опасна мафиотска група.

Аферата започва през юли 2000, когато двама души идват в жилището на Мартин Борилски на улица “Льокурб” (XV-ти арондисман). Мартин е техен приятел от факултета, но от 48 часа той не отговаря на обажданията. Предчувствайки “инцидент”, те се обаждат на пожарникарите, които откриват в студиото безжизненото тяло на младия 24-годишен мъж.

Облечен в костюм и с вратовръзка, с вързани ръце той лежи в гъста локва кръв, която се простира от леглото му до банята. Аутопсията ще разкрие следи от 93 усара с нож в областта на гърдите, корема, главата и ръцете. Това показва, че жертвата напразно се е опитвала да се защитава преди да и разбият черепа с гира. До трупа е намерен изцапан с кръв панталон с малък размер. Той принадлежи на убиеца, който е откраднал друг панталон от жертвата си. Изследването на панталона дава следи от мъжка ДНК.

Тезата за убийство с цел грабеж е отхвърлена веднага, тъй като кредитната карта на жертвата е немерена в един от джобовете на панталона му. Освен това убийците изглежда са се познавали с жертвата, тъй като вратата не е разбита. И последно, животът на Мартин Борилски е за пример по не един критерий. Този българин, добър спортист има приятелка и никой не знае да има врагове. Пристигнал във Франция през 1996, Борилски е брилянтен студент по право и всяка година е първи в курса си. Говорещ перфектно френски, английски и руски, Мартин Борилски току що е назначен в един от най-престижните американски адвокатски кабинети в столицата. Новината за смъртта му вдига голям шум в България.

Криминалната бригата натоварена с разкриването на загадката забелязва бързо, че мобилният телефон на пострадалия е изчезнал. Търсенето установява, че апаратът е използван в департамента Еро между момента на убийството и момента, когато пожарникарите намират трупа. От френските железници научават, че лице на име Георги Ж., сънародник, който Борилски бил взел под крилото си, е глобено във влака Париж – Монпелие. Георги Ж.  бил придружаван във влака от непозната личност.

Георги Ж. е представян като негативен образ на Борилски. Хитрец с крехко здраве, той е характеризиран от разследващите като “типичен пройдоха и мамино синче”. “В дискотеките, където понякога се появява размахващ револвер, той описва баща си като член на руската мафия на вечери ” – уточняват те. Фактите са, че баща му е магистрат, работещ с полицията, преди да стане влиятелен адвокат във Варна, град на Черно море където са отраснали Георги и Мартин.

В хода на разследването полицаите установяват, че Мартин Борилски е бил посетен вечерта на смъртта си от двама българи, единия от които Георги Ж. Между другото, той е получил телефонно обаждане от анонимен, който е затворил телефона преди да набере български номера, сред които и този на бащата на Георги Ж.

Въоръжени с тези подробности, хората на Криминалната полиция, действайки в рамките на международен мандат за разследване, издаден от съдията Готцман отиват точно преди година във Варна, за да разпитат Георги. Той е изслушан в полицията в тяхно присъствие и в присъствието на софийски съдия, началник на следователите от Специалната следствена служба.

Отричайки неуверено вменените му факти, заподозреният твърди, че бегло познава Мартин Борилски, че наистина е бил хванат от контролата на железниците и че в момента на престъплението се намирал в Монпелие, където отишъл от Париж в компанията на приятел с прякор “Барона”. Но думите му са излишни, защото неговото ДНК е идентично със следите намерени по окървавения панталон.

“Делото вървеше добре, но за всеобщо учудване заподозрeнияt успя лесно да избяга от полицейското управление” – отбелязва добре осведомен източник. “Оттогава нищо не е направено, за да бъде той арестуван”.  По-лошо: изглежда, че младият човек, срещу когото от много месеци има международен ордер за арест се разхожда напълно необезпокояван в страната си.

Още по-обезпокояващо е, че делото е отнето от софийския съдия и неговите хора от Специалната следствена служба и е поверено на съда във Варна, където има връзки и влияние бащата на Георги. “Това преместване на делото може би има основателно обяснение, но никой не пожела да ни го даде” – оплакваха се вчера на Ке дез’Орфевр.

Демонстрирайки воля “да не изпускат делото”, полицаите се готвят за ново пътуване до Черно море с цел да намерят и мистериозния “Барон”, с когото Георги е пътувал след убийството. Този път Криминалната полиция ще бъде придружавана от съдията Готцман, който ще пътува, за да покаже колко голям интерес проявява френското правосъдие към това дело.