Антикорупциoнен доклад – Случаят Борилски

АНТИКОРУПЦИОННА ГРУПА

РАЗСЛЕДВАНЕ НА КОРУПЦИОННИ СЛУЧАИ

Въведение

Антикорупционната група за натиск бе създадена през май 2001 г. от шест известни личности, ангажирани в борбата с корупцията и ползващи се с широко обществено доверие. Групата бе в състав: Валерий Русанов – ръководител на Групата, председател на фондация “АКСЕС – София”; Румяна Червенкова – журналист от в. “Дневник”; Ясен Бояджиев – журналист от “Инфорадио”; Йово Николов – журналист от в. “Капитал” и доц. Весела Табакова – преподавател по журналистика в Софийския университет. По време на изпълнение на настоящия проект като член на Групата бе привлечен и Евгений Тодоров – журналист от “Пловдивска обществена телевизия”, Пловдив.

До конституирането на Групата през 2001 г., ролята на структурите на гражданското общество бе съсредоточена основно върху изучаването и описването на корупцията като проблем – провеждане на социологически, икономически и социални изследвания. През периода 2001-2002 г. Антикорупционната група за натиск въведе нов момент в борбата с корупцията, а именно – да сезира прокуратурата по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с материали от българския печат, съдържащи достатъчно данни за извършени корупционни престъпления. С течение на времето обаче стана ясно, че този модел може да бъде оптимизиран – с извършването на собствени допълнителни разследвания по конкретни случаи на корупция, за да може до прокуратурата да достигат все по-убедителни доказателства за наличие на корупционни практики. Настоящият проект е резултат именно на този натрупан във времето и изкристализирал опит в борбата с корупцията.

Случай “Мартин Борилски”

Случаят “Мартин Борилски” привлече вниманието на Антикорупционната група с няколко свои характеристики. От една страна, това бе силният международен отзвук, който този случай предизвиква във Франция – факт, свързан с авторитета на България в чужбина и представата, която подобни прояви формират за нея. От друга страна, това бе реакцията на съдебната система в случай, когато – макар и по косвен начин – се оказва замесен човек от нейните среди. И на трето място – чисто човешкият аспект на случая, в който жестоко и безсмислено е прекъснат млад човешки живот.

Вниманието на групата по случая бе привлечено от няколко обширни публикации, плод на разследване на вестник “Дневен труд” от 27 и 28. 09. 2002 г. и 10. 12. 2002 г. под общо заглавие “Кой уби Мартин Борилски?”. От публикациите става ясно, че няколко дни преди първата публикация, на 13 и 17. 09. 2002, френските вестници “Фигаро” и “Монд” разкриват ужасяващи факти за убийството на 20 юли 2000 г. на студента по право в Сорбоната, българина Мартин Борилски. Той е бил убит от свои сънародници по особено садистичен начин. Вестник “Дневен труд” описва реакцията на френските власти, които предприемат веднага разследване на случая. То ги довежда до извода, че в убийството са замесени съграждани на жертвата от гр. Варна. Френските следователи заминават за Варна, където искат да разпитат заподозрените. Оказва се, че единият от тях (Георги Желязков) е син на бившия магистрат Борислав Желязков (бивш зам.-шеф на Окръжна следствена служба в гр. Варна), който междувременно е станал известен адвокат в града. Френските следователи се сблъскват с явно нежелание от страна на българските власти да съдействат пълноценно за изясняване на истината. Негласно колегите на бащата на заподозрения от Варна не желаят да помогнат на френските следователи, въпреки декларираната на думи готовност. Налице е прехвърляне на отговорността от варненското следствие на Софийска градска прокуратура (според варненския следовател от българска страна Пламен Райчев, случаят е прехвърлен на Софийска градска прокуратура една година преди публикациите в “Дневен труд” поради отказа на варненските магистрати да работят по него). Нещо повече, оказва се, че следите на делото се губят и проверката на българския следовател (същият Пламен Райчев) по него не е дала резултат, което е недопустимо от гледна точка на досъдебния процес и оставя известни съмнения за преднамереност.

Въпреки това френските следователи успяват да съберат сериозни данни, уличаващи заподозрените в извършване на престъплението. Липсата на движение по делото обаче го поставя на практика в задънена улица и едва след публикациите на в. “Дневен труд” на заподозрените (Георги Желязков и Стоян Стоичков) е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Само че тя трае само броени часове и Варненският окръжен съд я заменя с гаранция от 2000 лв. на всеки от двамата заподозрени. На практика, те са на свобода и реалните действия по делото намаляват с отдалечаване на случая във времето.

След публикациите във в. “Дневен труд” Антикорупционната група за натиск възложи на Групата за действие да се запознае по-обстойно със случая и да предложи съответни мерки. Извършен бе анализ на съмненията за корупция в средите на варненските магистрати. Бе извършен и правен анализ на мотивите на Варненския окръжен съд за изменение на мярката за неотклонение на двамата обвиняеми за убийството на Мартин Борилски в парична гаранция от 2000 лв. Освен запознаване с фактите, изложени в разследването на “Дневен труд”, Групата за действие издири и публикациите във френската преса. Запознаването с тях даде възможност да се оформи по-пълна картина на целия случай и да се направят някои изводи за поведението на българските институции, участващи в неговото изясняване. Според френската преса, зациклянето на случая се дължи преди всичко на връзките на бащата на единия от заподозрените с българската полиция и магистратура. Нещо повече, още в своето заглавие от 13. 09. 2002 г. вестник “Фигаро” констатира: “Френската криминална полиция се сблъсква с българската мафия”, като се има предвид именно задкулисното влияние и подкупване на полицаи и магистрати в България.

Антикорупционната група за натиск бе запозната с фактите и констатациите, направени от Групата за действие, които насочват към сериозни съмнения за умишлено протакане на делото и потулване на случая от страна на българските магистрати. В резултат Антикорупционнта група взе решение да бъдат сезирани Върховната касационна прокуратура и Висшият съдебен съвет с материалите и констатациите на Групата. Така в края на месец януари 2003 г. от името на групата бяха изпратени писма до Върховна касационна прокуратура и Висшия съдебен съвет, в които подробно се изтъкват аргументите и съмненията за потулване на случая “Мартин Борилски”.

Реакцията на прокуратурата бе много бърза при често критикуваните в общественото пространство темпове на работа на тази институция. Още в началото на месец февруари (10. 02. 2003 г.) се получи обстоен отговор (Вж. Приложение, писмо с вх. № 27/10. 02. 2003 г.) от Върховна касационна прокуратура. В писмото на прокуратурата се набляга на сложността на случая, което е наложило прилагането на особени правила по Наказателно-процесуалния кодекс и Конвенцията за правна помощ по наказателни дела – което, на свой ред, е довело до удължаване на срока за разследване. В отговора на прокуратурата, като аргумент за нейната пасивна позиция се посочва и обстоятелството, че изземването на случая от Варненската окръжна прокуратура и превъзлагането му на Софийската градска прокуратура е станало поради самоотвода на варненските прокурори по случая. Освен това, допълнително забавяне по случая се е получило и поради самоотвода на съдиите от Варненския апелативен съд, които също се оттеглят от вземане на решения по случая, което е наложило превъзлагане и на техните правомощия на Софийския апелативен съд.

Отговорът на прокуратурата поставя редица въпроси за отговорността на част от варненската магистратура по случая и за това доколко магистрати и полиция във Варна са в състояние да отговорят на обществените очаквания за справедливо и независимо правораздаване. Тези въпроси са от компетенцията на Висшия съдебен съвет, който бе сезиран от Антикорупционната група и би следвало да се запознае с доста странното поведение на част от варненските магистрати. В случая обаче Висшият съдебен съвет не реагира по никакъв начин на сигнала на Антикорупционната група и може само да се гадае дали това не е свързано с липса на достатъчно воля и желание на членовете на ВСС за намеса в случаи, когато са нарушени нормалните принципи на съдопроизводство от страна на техни колеги.

В крайна сметка, през месец февруари 2004 г. българската преса информира, че е започнал съдебен процес по убийството на Мартин Борилски в Шумен.