ENVIRONMENT: Bulgaria Going Down a Slippery Slope

http://www.ipsnews.net/

By Claudia Ciobanu BUCHAREST,

Mar 3 (IPS) The World Ski Cup for women last weekend was organised in Bulgaria at a ski resort whose development is partially illegal, and which is damaging a world heritage site. A report published by the Save Pirin Coalition and endorsed by several environmental organisations in Bulgaria claims that the development of the Bansko Ski Zone has severely damaged the Pirin National Park, one of the two United Nations Educational, Scientific and Cultural Organisation (UNESCO) world heritage sites located in Bulgaria. Bansko is a recently expanded and modernised ski resort in south-western Bulgaria, 160 km from capital Sofia in the Pirin mountains. Measurements made by experts from Save Pirin, and information provided by the management of the Pirin Park show that construction has been carried out on 247 hectares of land instead of the 99 hectares for which the developers received authorisation from the Bulgarian Ministry of Environment and Water in 2001. Furthermore, Save Pirin claims that environmental impact assessment agreements have been breached. The authors of the report argue that around 1,000 hectares have been modified for construction of ski slopes and associated transport and living infrastructure. Intense excavation and massive deforestation have led to the washing away of soil layers and the emergence of huge crevices. Natural habitat has been fragmented, and species like the brown bear have been driven from their usual locations. Asked whether they had looked into environmentalists’ claims of illegalities when choosing Bansko as a location for the world cup, International Ski Federation (FIS) representative Riika Rakic told IPS that “the FIS helped the Bulgarian Ski Association and the local organisers at the resort engage an environmental advisor to assess the situation and develop long-term strategies in this area.” Suspicions of past illegalities did not affect the choice of location because “FIS relies on its members to ensure that they respect and comply with all national regulations and legislations in all their activities.” The development has been controversial for some time. The European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) was earlier an investor in Bansko; it owned a share in the Bulgarian First Investment Bank, the institution which coordinated all investments in Bansko. But after complaints from environmentalists and from UNESCO, EBRD sold its share in the First Investment Bank in December 2006. The Bulgarian Ski Association, the FIS partner in charge of the Bansko event, is run by Tseko Minev, who is also the main shareholder in the Bulgarian First Investment Bank. Minev, who was in 2007 the third richest man in Bulgaria, has repeatedly expressed support for development of another ski resort in the Vitosha National Park, close to capital Sofia. Bulgaria hopes to organise the Winter Olympics in the next decade, and Vitosha would be needed to complement the facilities in Bansko. Development of the Vitosha Ski resort has been marred by controversy from the outset. “The Vitosha Ski Company is 90 percent owned by an offshore company, Elora Management Ltd, registered on the British Virgin Islands, and one of the serious problems is that it is completely unclear who is behind the company and what is the source of the money,” Katerina Rakovska from the World Wildlife Fund Danube Carpathian Programme (WWFDCP) told IPS. “As we all know, lack of transparency is the mother of corruption.” As the skiers in the Friday race were sliding down the slopes of Bansko, the centre of Sofia was filling up with people protesting the decision to fire three directors of national parks (Vitosha, Strandja and Vrachanski Balkan). On Friday morning, Bulgarian media had quoted an opposition claim that the directors would be fired soon because of their resistance to construction in the parks. Many Bulgarians were excited over the skiing event, in the categories of downhill and Super G (super-giant) in the 2009 FIS Alpine Ski World Cup; the country has not been on the world ski cups schedule since 1984. The organisation of the cup was indication that the country is able to offer up to standard tourism and sports facilities. Tourism has traditionally played a major role in Bulgarian development. Before 1989, the Black Sea coast was a popular destination for summer tourists from countries east of the Berlin Wall, gaining it the nickname ‘the Red Riviera’. Post-socialist governments have continued to focus on tourism infrastructure development, both on the coast and in the mountains. With prices still low for Western tourists, Bulgaria was able to attract close to two million foreign visitors in just the first half of 2008 (Bulgaria’s own population is seven million). The cash inflows from the tourism industry are certainly welcome for Bulgaria, the poorest country in the European Union. Bulgarians themselves enjoy the new opportunities for sports and entertainment, although prices in resorts like Bansko are too high for many. The Bulgarian Ski Federation is currently training 3,000 Bulgarian children free of charge, in an attempt to popularise the sport and breed future champions. No Bulgarian woman has yet won a World Cup event. But Bulgarian environmentalists are now worried by the environmental cost of these plans. Far from trying to contain the damage, they fear developers in Bansko will continue to expand their reach inside the National Parks. (END/2009)

Франция би арестувала още утре двама по делото “Борилски”

Светослав Терзиев

29.01.2009

http://www.segabg.com

Франция би арестувала още утре предполагаемите според нея убийци на българския студент Мартин Борилски през 2000 г., които бяха оправдани от съдилища в Шумен и Велико Търново. “Издали сме международна заповед за арест още на 6 ноември 2001 г. и тя още е в сила. Щом двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона пресекат границата на България, ще бъдат арестувани независимо в коя страна се намират”, каза пред “Сега” представител на френските власти. Париж не е прекратявал процесуално-следствените действия срещу двамата, въпреки че девет години чакаше търпеливо решението на българския съд. Тъй като престъплението е извършено в Париж, те ще бъдат съдени и във Франция, дори задочно. Законът там предвижда от 25 години до доживотен затвор за убийството, извършено по садистичен начин с 93 удара с нож. Решението на българския съд не пречи на френските магистрати също да се произнесат по делото и те ще смятат за валидна своята присъда, обясни източникът на “Сега”. През 2007 г. съдът във Варна се е произнасял по европейска заповед за арест на Стоичков, но е решил в негова полза, научи още “Сега”. При това съдиите във Варна не са си направили отвод както когато е трябвало да се произнесат по задържането на обвиняемите през 2002 г. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Това даде повод на магистратите от Варна да се дистанцират от казуса. Върховният касационен съд обаче определи делото да се гледа в Шумен, който също попада в апелативния район на морската столица.

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАД ШУМЕН, СВЪРШЕНИ ДЕЛА – НЕВИНОВНИ: Присъда Георги Желязков, Стоян Стоичков

Присъда от 27.03.2008г. Признава подсъдимият Г.Б.Ж., ЕГН – **********, роден на 06.05.1979 год. в гр. София, живущ ***, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител със С.А.С. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Признава подсъдимият С.А.С., ЕГН – **********, роден на 29.02.1980 година в гр. Варна, живущ ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 14.07.2000 година до неустановена дата през 2000 година при условията на продължавано престъпление излязъл и влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта както следва: 1/ на 14.07.2000 година през ГКПП Аерогара – София излязъл за Р. Франция с полет на БГА “Балкан” LZ 431, като използувал чужд задграничен паспорт серия К № 3790123, принадлежащ на Веселин Станимиров Димитров; 2/ на неустановена дата през 2000 година през неустановен ГКПП влязъл през границата на страната като използувал неустановен чужд задграничен паспорт; ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Признава подсъдимия С.А.С., ЕГН – ********** и ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител с Г.Б.Ж. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.Н.В., ЕГН – ********** срещу подсъдимите Г.Б.Ж. и С.А.С. граждански иск в размер на 400 000 – четиристотин хиляди лева за причинените и неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски по делото в размер на 12 615 – дванадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева остават за сметка на държавата. Веществените доказателства по делото на основание чл. 111 от НПК да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което веществените доказателства: чифт тъмносини гуменки, марка Адидас с дължина 27.5 см да се върнат на Г.Б.Ж.. Веществените доказателства – оригинални заявления за издаване на обикновен задграничен паспорт сер. К № 3790123/95 и за продължен срок на същия на Веселин Станимиров Димитров и заявление за нов паспорт 327875280/2002 на същото лице находящи се на листа 49 – 58 в т. 36 от следственото дело да се върнат на ОДП гр. Варна. Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

Казусът “Борилски” и абсурдите на правосъдието българско

25 Януари 2009

Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com

Липсата на правосъдие в България отново е на дневен ред. Този път причината е оправдателната присъда, която Апелативният съд на Велико Търново произнесе на 21 януари по делото за убийството на Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж. Реакцията този път бе еднозначна и ясно изразена на дипломатическо равнище: френският посланик Етиен дьо Понсен, наблюдавал лично процеса, заяви директно, че приема решението “с голямо учудване и неразбиране”. В специална декларация на френското посолство се заявява, че “тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди”. Текстът на декларацията подчертава, че това абсурдно решение не е единичен прецедент, а практика, която е добре известна в рамките на ЕС, която “редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка”.

Толкова остра дипломатическа реакция съдебната ни система не е предизвиквала от славните времена на Филчев насам. Тя бе практически неизбежна – защото става дума за дело, което е наистина емблематично за корупцията и асурдното загърбване на закона, които в годините на прехода се превърнаха в основни характеристики на съдебната ни система.

Става дума за казус, който е решен еднозначно от френското следствие – и за престъпници, чиято вина е безусловно доказана. Мартин Борилски е убит от двама свои състуденти – обвиняемите с днешна дата Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Убийството е извършено по особено жесток начин – като тялото на убития е прободено 93 пъти с нож, а черепът му е размазан с гира. Убийците са разпознати от свидетел; намерени са кръв и косми по дрехите им, за които ДНК анализът е потвърдил, че принадлежат на убития; също такъв анализ е потвърдил и че пробите на органични тъкани, взети изпод ноктите на Борилски, принадлежат на неговите убийци. След убийството те са се изкъпали в банята на жертвата си, взели са негови дрехи, по-късно намерени при обиск; взели са и неговия мобилен телефон и през целия ден са звъняли по него, включително и до България, което също е установено от френското следствие.

Както френските, така и българските следователи са убедени, че доказателствата са предостатъчни, за да бъде произнесена присъда за убийство – и вероятно френската страна е очаквала това да се случи в кратък срок след като е предала двамата убийци на българското правосъдие. Очакванията се оказват напразни: делото се точи цели седем години, по него практически не се работи, убийците са пуснати без никаква мярка за неотклонение. Процесът предизвиква епидемия от отводи сред варненската магистратура: единадесет съдии и цялата варненска прокуратура си правят отвод по това дело през 2002 г. – при това прокуратурата отказва да въздаде справедливост със специално писмо до ВКП. Абсурдът е толкова очевиден, че този казус бива поставен на дневен ред от самия Никола Саркози в качеството му на вътрешен министър при неговото посещение в България през 2003 г. Едва след неговия протест съдебните процедури започват отново – като делото е преразпределено в Шумен, тъй като няма варнески магистрати, готови да се заемат с него. Започват, за да ударят и там на камък – и за да приключат пет години по-късно с потвърдена от апелативния съд оправдателна присъда.

Причините? Те са известни на всички: Борислав Желязков, бащата на Георги Желязков, е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна. Не само, допълва френската преса. Според заглавие във “Фигаро” “Френската полиция се сблъсква с българската мафия”. Статията посочва, че “бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група.” Днес Борислав Желязков е един от най-известните варненски адвокати и контактите му с висши фигури в правосъдната ни система очевидно са доста стабилни, за да бъде постигната такава недосегаемост при едно повече от очевидно престъпление.

За пръв път се сблъсках с този омерзителен казус през 2003 г., когато до мен достигнаха данни, свързани с това дело – от които ставаше ясно, че същото е “смачкано” по волята на най-високата инстанция в прокуратурата – тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Жалбата на Иванка Вълчева до ВСС и ред други получатели от 29.11.2002 г. недвусмислено посочва, че по делото не се работи, а убийците са на свобода поради близките приятелски отношения между Борислав Желязков и Никола Филчев. Цитирано е името на българския следовател по делото – Пламен Райчев, според когото данните от ДНК пробите и другите доказателства са безспорни. Посочен е и механизмът, по който правните действия са замразени – чисто и просто делото е изискано от завеждащия отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов – и не се връща на следователите. Приложих тази жалба към набора от 105 документа, които на 5.12.2002 г. връчих внесох до правосъдния министър Антон Станков и ВСС като доказателство за твърденията в моето Открито писмо до същите, визиращо престъпните действия и бездействия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Естествено, по този казус, както и по останалите, не последва никаква реакция.

Пита се обаче защо днес, когато и Филчев, и Цеко Йорданов вече не са сред определящите фигури в правосъдната система, положението е същото, и съответно – каква е разликата между тогава и сега – примерно в българската прокуратура. Защо се стига до подобни оправдателни присъди по кристално ясно дело за убийство по особено жесток начин, което на всичкото отгоре е било протакано цели седем години. Защо този абсурд съвпада  с острата критика на ЕС точно по повод липсата на правосъдие в България, изразена от зам. председателя на Европейската комисия Жак Баро, според когото “много малко положителни резултати”, а делата срещу престъпността увисват незавършени и се точат с години. И не е ли този казус сам по себе си престъпление; не носят ли самите съдии и прокурари наказателна отговорност по членовете на НК и НПК – например за възпрепятстване на правосъдието? И накрая: как след всичко това като граждани на тази страна да повярваме, че “съдиите както навсякъде в ЕС, така и в България, взимат решенията по вътрешно убеждение и съгласно законите на страната”, както твърди еврокомисарят Меглена Кунева точно по този повод?

Делото „Борилски” тръгва и във Франция: Обвинителният акт за убийството на българския студент вече е в съда в Париж

Рада Григорова

segabg.com

Сряда, 28.1.2009 г.

Казусът с жестокото убийство в Париж на студента Мартин Борилски вече е поставен и пред съда във Франция. Всеки момент трябва да започне дело там, обясни адвокатът на майката на жертвата Петър Величков пред БНТ вчера. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда на двамата подсъдими – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, четена първо от Окръжния съд в Шумен. Борилски бе умъртвен с 93 удара с нож през юли 2000 г. в Париж. Подсъдимите са негови съученици от Варна. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Цялата варненска прокуратура и 11 варненски съдии си направиха отвод по казуса и така делото попадна в Шумен. “Няма пречка, ако във Франция бъде произнесена осъдителна присъда, тя да бъде изпълнена”, смята адвокатът. Той подчерта, че отделен въпрос е дали според споразуменията и международните договори може да се изтърпява в България. Висши магистрати също обясниха, че от значение в случая е кой съд ще се произнесе първи с окончателна присъда – българският или френският. Адвокат Величков обясни, че в момента подготвя жалбата си срещу решението на великотърновския съд. Той прогнозира, че Върховният касационен съд ще върне делото за ново гледане в старата столица, тъй като долните инстанции са пренебрегнали твърде много доказателства в мотивите си. Шуменският окръжен съд изцяло изгради присъдата върху версията на двамата подсъдими, посочи защитникът. Така например при първия си разпит единият от тях казва, че е виждал жертвата два месеца преди убийството. После се казва друго – че няколко часа преди убийството са били в апартамента и са присъствали на скандал между Борилски и трима неидентифицирани до момента французи. Адвокатът посочи още, че жертвата и подсъдимите са били в много близки отношения. “Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито”, пита още Величков. Миналата седмица френският посланик Етиен дьо Понсен се възмути от оправдателната присъда. Убийството е разкрито бързо и френските власти предават извършителите на България. Тялото на жертвата е намерено в апартамента му в Париж на 20 юли 2000 г. Установено е, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите на Желязков и Стоичков. Има и други доказателства – у Желязков по-късно е намерена кредитната карта на жертвата.

Гаранция Франция

http://www.temanews.com

ТЕМА 3/2009 3
АНТРЕ

Гаранция
Франция
Валери Запрянов

Тогава, когато съдът работи под на-
тиск, това не е правова държава.”
Тази правилна мисъл принадлежи на пра-
восъдния министър Тачева. Взимам я наза-
ем от едно нейно интервю по повод на
критиките, изказани от еврокомисаря
Жак Баро, защото е илюстрация за свобо-
дата на българското правораздаване.
Тази седмица Великотърновският апела-
тивен съд доказа, че Франция трябва да
се учи от нас, ако иска да стане правова.
Урокът се състоя пред френския посланик
Етиен дьо Понсен, който остана трайно
впечатлен и объркан. Дори в специална
декларация си призна, че изпитва учудва-
не и неразбиране защо в България подсъди-
мите обикновено биват оправдавани.
Ами защото оправданието е национал-
на черта! Колкото повече ни обвиняват,
толкова повече се оправдаваме. Освен
това нашите съдии оглеждат доказател-
ствата бавно и методично като трън-
ски майстори кирпич, защото бързата
работа е срам за съдията. Ако въпросно-
то дело беше гледано в Париж, подсъди-
мите щяха да лежат вече девета година.
Всъщност престъплението е извършено
във френската столица. На 18 юли 2000
година в апартамента си зверски е убит
Мартин Борилски, млад юрист с обещава-
що професионално бъдеще. Черепът му е
разбит с гира, а върху тялото му съдеб-
ният лекар установява 93 прободни рани.
Френската полиция, понеже няма време за
излишни разсъждения, набързо стига до за-
подозрените, които според нея се оказ-
ват българи. И както по филмите, започ-
ват едни изследвания на съдържанието
под ноктите на убития, на намерените в
апартамента захвърлени окървавени дре-
хи и всякакви улики. ДНК анализът устано-
вява, че събраният биологичен материал
може да не e от заподозрения Георги Же-
лязков, но подобна вероятност е само 1
на 15 трилиона. За другия обвиняем – Сто-
ян Стойчев, тази вероятност е 1 на 236
милиарда. В 1000 страници френските
следователи описват останалата факто-
логия – за откраднатия мобилен апарат
на жертвата, с който чрез друга карта
единият обвиняем е говорил с баща си и с
леля си, за намерената в него кредитна
карта на убития, за задържането им без
билети във влака за Монпелие, за връща-
нето на единия в България с фалшив доку-
мент за самоличност и т.н. И понеже
жертвата и заподозрените са българи от
Варна, французите решили съдебното де-
ло да се състои у нас. Само че цялата вар-
ненска прокуратура и 11 съдии си правят
отвод. Изтъкваната причина е познан-
ството им с бащата на Желязков, който
е бивш зам.-шеф на варненското след-
ствие и настоящ мастит адвокат. Две
години след убийството никой не е аре-
стуван. Френският вестник “Фигаро” из-
лиза със статия за “сблъсъка на френската
криминална полиция и българската ма-
фия”. Изданието обвинява полицията, че
прикрива извършителите. Темата се под-
хваща от “Монд”. Вестник “Труд” прави
разследване. Обвинението се поема от
Софийската прокуратура и има изгледи
да тръгне съдебен процес. Но Цеко Йорда-
нов, скандално уволненият шеф на отдел
“Следствен” във Върховната касационна
прокуратура, изненадващо назначава нов
наблюдаващ прокурор. Във ВКП е прибра-
на да отлежава втората френска съдеб-
на поръчка, както и международната за-
повед за задържане на Георги Желязков.
Все пак двамата са прибрани в полиция-
та, но са пуснати под гаранция от по 2
хил. лева.
През 2003 година президентът Никола
Саркози, който спечели признателността
ни, като успя да върне от Либия българ-
ските медицински сестри, е все още само
министър на вътрешните работи. При
посещението си у нас изрично пита Геор-
ги Петканов докъде е стигнало делото. В
резултат прокуратурата изтупва прах-
та от папките и процесът започва в Шу-
менския окръжен съд. Започва с отлагане –
8 поредни пъти още в началото. Оттога-
ва се е отлагал десетки пъти – болни
подсъдими, болни адвокати, неправилно
призовани свидетели, неизпълнени поръ-
чки от френска страна. Съдът допуска
всякакви искания – например комплексна
картографска експертиза на Париж, на
района на убийството и на пътя до же-
лезопътната гара. Призованите свидете-
ли от България и Франция са над 60. Тол-
кова е и броят на томовете.
През март миналата година Шумен-
ският окръжен съд излиза с оправдателна
присъда. Прокуратурата обжалва. Дело-
то е изпратено във Великотърновския
апелативен съд. Междувременно при по-
сещението си у нас френската правосъд-
на министърка Рашида Дати обсъжда ка-
зуса с министър Тачева.
На 22 януари тази година подсъдимите
са напълно оправдани за убийството.
Стойчев е оправдан и за нелегалното вли-
зане в страната.
Така родните магистрати доказаха на
Франция, че българският съд не работи
под медиен и международен натиск. За-
щото България е известна правова държа-
ва. Нещо повече – държава на прависти…

Петър Величков в “Денят започва”: Как се развива делото “Борилски”

27.01.2009 / 08:23

Българска национална телевизия

Водещ: Сега към скандалния случай “Борилски”. Припомням сюжета, който присъства навсякъде последните дни във вестници и новини. През 2000 г. 24-годишният студент по право Мартин Борилски е зверски убит в апартамента си в Париж. Прободен е 93 пъти с нож за хартия, а с тъп твърд предмет са натрошени лицевите кости на черепа. ДНК-пробите отпращат френските криминалисти към приятелите на жертвата Георги Желязков и Стоян Стоичков. Делото за жестокото убийство трябваше да се гледа във Варна, но там всички си направиха самоотвод. Беше разпределено по-късно в Шуменския окръжен съд. Твърди се, че отказът на варненските магистрати да се занимават с делото е заради позицията на бащата на един от обвиняемите Борислав Желязков. Той е бил заместник-шеф на Окръжната следствена служба във Варна и един от най-известните адвокати в съда. От страна на френските криминалисти са предоставени доста веществени доказателства – косми в ръцете на убития, парчета кожа под ноктите му, окървавени чужди дрехи, многобройни следи от ДНК. Прави се експертиза и е изчислено, че вероятността следите да са на някой друг, а не на Георги Желязков, е едно към 15 трилиона, а в случая с другия обвиняем – 1 към 236 млрд. Също така френската полиция доказва, че Георги Желязков е използвал телефона на жертвата след убийството. Открита е и кредитната карта на жертвата в обвиняемите. На 21 януари Апелативният съд във Велико Търново излезе с оправдателна присъда, която потвърждава оправдателната и на първоинстанционния съд в Шумен. Това предизвика дори френския посланик, който наблюдаваше делото, да изрази възмущение. Знаем, че със случая е запознат и френският президент Никола Саркози, който в качеството си на вътрешен министър през 2003 г. се интересуваше от българския си колега какво става с делото. Дълго предисловие. Бързам да премина към разговора с адвоката, който представлява майката на убитото момче Иванка Въчева. Г-н Петър Величков, добро утро.

Петър Величков: Добро утро.
Водещ: Бихме ли могли да кажем оттук насетне какво следва, защото има и подписка, има очаквания да потърсите от международна правозащитна или някаква институция оттук насетне справедливост? Но предстои все пак върховен съд, който може да потвърди оправдателната присъда или да го върне отново, нали така?
Петър Величков: Да. Значи, аз ще ви помоля да се има предвид, че споделям разбирането и съм твърд застъпник на това, че всички въпроси, касаещи дали е извършено убийство от тези лица, предадени на съд или не, следва да се решават в рамките на съдилищата на Република България.

Водещ: Те са обвиняеми.
Петър Величков: Единствено компетентен съд да преценява всички тези факти, част от които, по мое скромно мнение, не се интерпретират правилно. Има такова нещо. Но правото да го преценяват и да мотивират едно свое решение съдилищата е единствено и само на тях.

Водещ: Доколкото разбрах обаче, всеки момент се очаква да започне дело и в самата Франция. Възможно ли е, ако тук се излезе с оправдателна присъда на последна инстанция, а там присъдата е различна, да има изтърпяване на наказание, или обратно – едната ще обезсмисли другата?
Петър Величков: Още от самото начало се води паралелно следствие в Париж – в Парижката следствена служба и в България. В един момент идват представители на полицията от Франция и извършват някакви действия и в България. Доколкото бъдещо осъдително решение на френския съд би могло да се приведе в изпълнение, моето скромно мнение, преди всичко на разпоредбите на българския Наказателнопроцесуален кодекс, и доколкото успях по това дело да се запозная с разпоредбите във френския и на международното законодателство, е, че няма пречка, ако има осъдителна присъда, те да бъдат по един начин или по друг приведени в изпълнение тези присъди…

Водещ: Тоест ако ги Франция ги осъди, би трябвало да изтърпят наказанието си. Казвате „няма пречка”, но задължително ли е да стане или по-скоро…
Петър Величков: Не… Те във всички случаи ще изтърпяват присъдата, ако има осъдителна. Но отделен въпрос е според споразумението и според международните договори дали могат да ги изтърпяват в България.

Водещ: Това също е странно. Имаше упреци, че девета година… Всъщност девет години ще станат от убийството…. Упреци към нашата правосъдна система. В същия момент в самата Франция не е започнало досега дело. То да не би да е отговор на очакването тук да има осъдителни…
Петър Величков: Причината не е само в мудност, има го и този момент от изчакване от едната или от другата страна, но като цяло във всички държави, не само в Европа, правосъдието особено по наказателни дела е малко бавно и мудно.

Водещ: „Обвинявам този съд в корупция” – това са думи на майката на Мартин Иванка Въчева при първата инстанция. Подкрепяте ли това подозрение и това обвинение?
Петър Величков: Аз лично съм заявил на моята доверителка, че не допускам, мое мнение, ако иска да го изпълнява, тя да прави каквито и да е изявления, защото нейните изявления са като на всяка тежко пострадала майка и те имат емоционален характер. Това да обвиниш един съд в корупция е всичко друго, но не и издържано, защото трябва да докажеш, че е корумпиран съдът. Това, че мотивите, с които съдът не приема нашата теза и доводи, още не значи, че е корумпиран. Отделен въпрос е, че аз имам много факти и данни, и доказателства, които съдът не ги кредитира, казано на правен език. Тоест не ги използва… нали…

Водещ: Не са взети под внимание доказателства…
Петър Величков: … или не дава отговор защо не ги използва.
Водещ: Кое например?
Петър Величков: Значи, аз ще си позволя, защото все пак съм участник в този процес, да посоча два факта, на които и досега двете инстанции не дадоха отговор.

Водещ: В мотивите ги няма, така ли?
Петър Величков: Не дават отговор в мотивите и двата състава. Шуменският окръжен съд, това съм го изложил и в моята пледоария, изцяло изгради своята присъда върху разработената защитна версия от двамата подсъдими. И в подкрепа на това, че това, което говоря е истина, е следният факт – при първия разпит на единия от подсъдимите той казва, че е виждал жертвата два месеца преди датата на убийството. И това е записано черно на бяло.

Водещ: И не е виждал повече?
Петър Величков: И не е виждал повече. Това е факт, който съдът е длъжен до коментира в своите мотиви.

Водещ: Какво значи това? Че е излъгал първия път ли?
Петър Величков: Аз не казвам, че е излъгал или не, защото няма произнасяне на съда. Съдът е този, който трябва да каже излъгал ли е…

Водещ: Но за какво говори това твърдение?
Петър Величков: Това говори за пропускане на важни факти от съда, който решава съдбата на хората в участници в процеса.

Водещ: Просто не е взето под внимание и не е направен коментар на твърдението на единия… На кой? На Георги Желязков?
Петър Величков: Написано е от единия от двамата в обяснение. Сега аз няма да кажа на кой от двамата…

Водещ: Че не го е виждал от два месеца…
Петър Величков: Не го е виждал два месеца преди това.

Водещ: После се казва друго – че са били в апартамента и са си тръгнали…
Петър Величков: Аз се изразих, че тази версия, която се разработи, е защитна и заради това, че те са могли да дадат съвсем спокойно обяснения, ако не са извършители – не на осмата година от процеса, а много по-рано и да се приключи, и да се изясни.

Водещ: Тук е сменяно твърдението, според вас?
Петър Величков: И още един факт ми позволете.

Водещ: Да.
Петър Величков: Значи, това е повече житейски и човешки като факт, но за мен не е нормално… Те се намират в близки отношения с убитото момче, и то много близки… След като са присъствали по тяхната версия на убийството, и между другото те категорично излагат мотиви, доводи и обяснения, че са присъствали, когато друго лице „Х” извършва убийството, и затова всички следи по тях са от това присъствие.

Водещ: Но в мотивите е, че са излезли от квартирата…
Петър Величков: Това е по-късен момент. Аз няма да коментирам повече от това, което смятам, че може да се каже от фактите и доказателствата. Но житейски и човешки не е нормално дълъг период от време, след като те вече знаят и са присъствали там. Това ми е въпрос от следствие тяхната защитна теза, защото те сега я излагат. Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито? Нито звънят, когато излизат от там…

Водещ: … тяхната защитна версия, че те са свидетели и знаят за това убийство, но няма данни те да са сигнализирали на когото и да било. Това твърдите като втори факт, който…
Петър Величков: Това е като въпрос, на който все пак трябва да има отговор в мотивите от съда. Нищо, че възниква от чисто човешки отношения.
Водещ: Добре, има и… Дадени ли са, между другото, от Франция нови улики и утежняващи вината доказателства? Защото чух такова намерение от страна на френската държава. Изразено беше изумление от присъдата от страна на посланика Дьо Понсен.
Петър Величков: Значи, аз няма да си позволя да коментирам изявленията на който и да е представител на френската държава…

Водещ: Да… Дали са дадени допълнителни материали?
Петър Величков: Също така мога да отговоря на този въпрос дали са дадени допълнителни доказателства – да, вярно е. Аз лично ги получих и лично ги представих на съда във Велико Търново. Съдът допусна едното доказателство, то е писмено, другото писмено доказателство не го допуснаха.

Водещ: А вярно ли е, че има самопризнания от страна на обвиняемите?
Петър Величков: Това също няма да го коментирам и няма да дам отговор, тъй като касае, за мен поне, важно доказателство по делото.

Водещ: Добре. Още два конкретни въпроса, взимам повод от мотивите. Те са много важни. Според свидетелски показания на съсед, французин, от горния етаж на апартамента, където е извършено убийството, той чул виковете на убития в полунощ, но тогава Стоичков и Желязков са били във влака за Монпелие. Доказва го наложената им глоба за пътуване без билет. Това е алиби.
Петър Величков: Значи, тук, по мое скромно мнение, има смесване на два момента. И това е една от слабостите на мотивите на Великотърновския апелативен съд. Коя е причината, за мен е без значение. Това ще ми бъде един от фактите, с които ще обжалвам пред Върховния съд. Тук има, и в Шуменския окръжен съд, смесване на едно понятие откъде идват виковете. Шуменският съд приема, че виковете са отвътре и оттам гради предположението.

Водещ: Чета какво е казал съдия-докладчикът. Това пред медиите го е казал Здравко Трифонов – двамата младежи не са извършителите на това садистично деяние, защото, ето тук го казва той – „към момента на настъпване на смъртта те са били във влака за Монпелие и няма как да се телепортирали”. Тук той говори за различно местоположение на извършителите.

Петър Величков: Аз мога, но не желая да коментирам казано от член на състава, който е разгледал делото.
Водещ: Добре. В какъв срок очаквате… Въобще процедурата каква е Върховният съд да се произнесе? 15 дни има за обжалване сега.
Петър Величков: Не, един месец е срокът за обжалване. Аз готвя жалбата. Аз застъпвам и мисля, че ще стане така. Тезата е, че Върховният съд просто ще отмени решението на Апелативен съд – Велико Търново и ще върне делото за разглеждане от друг състав. Твърде много са доказателствата, които съдът пренебрегва в своите мотиви на решението…

Водещ: Защо според вас? Казвате, че не можете да обвините съда в корупция, значи в нещо друго.
Петър Величков: Аз все пак работя 35 години наказателно право и си давам сметка, че не може да се говори безотговорно или това, което се казва пред медиите, не може да е онова, което е в делото. Моята работа е да го кажа в съда и да го кажа така, че да е в интерес на моята теза и на моя клиент. Дали някой е корумпиран или не е – не е моя работа. И аз си уважавам моите колеги и считам, че….

Водещ: Защото клиентката го беше казала за Шуменския съд.
Петър Величков: Именно. Не трябва да се говори така по мое скромно мнение.

Водещ: Добре. Само да кажете кога очаквате да започне делото във Франция, защото съобщихте, че има…
Петър Величков: По мое скромно мнение – всеки момент. Внесен е…

Водещ: И това според вас ще е отговор на факта, че тук не беше присъдено това, което очакваше френската страна.
Петър Величков: Сега… Ако ми позволите една корекция на казаното от г-н посланика. В интерес на истината, защитата на подсъдимите не оспорва тези експертизи. Значи, след като не ги оспорва този факт, че едно на колко милиона…

Водещ: На петнайсет трилиона е вероятността да е от друг материалът.
Петър Величков: Да… Е безсмислено да се сочи като факт сега. Те ги признават този факт, но те сочат други причини, за да е налице този резултат. И то го сочат, както казах, осем години след извършването.

Водещ: Добре. Ние ще продължим тази тема, но многократно, между другото, беше казано, че съдиите са застанали с имената си зад тази присъда, редно е да ги кажем. Председател – Йорданка Неделчева, членове – Здравко Трифонов и Румян Жеков – Апелативен съд – Велико Търново. Ние ще ги търсим. Не знам дали… Вярно ли е, че всъщност при произнасяне на присъдата това е станало на закрити врата, че сте били изгонили медиите, или няма такова нещо?
Петър Величков: Да се прави разлика между първоинстанционна присъда и решение на въззивен състав… Първоинстанционната присъда е последният съдебен акт, с който завършва процесът – първа инстанция. Тоест чете се и се огласява в залата непосредствено след завършване на процеса. „Решение” се казва присъдата на втория въззивен състав и тя се огласява в едномесечен срок след приключване на заседанието. Така че да се укоряват съдиите, че са изгонили някого или са били некоректни, е некоректно. Това не може да…

Водещ: Не са длъжни да го правят?
Петър Величков: Просто е незнание на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

Водещ: Добре. Ние, разбира се, оставаме с очакването понякога да има повече обяснения пред обществото, особено когато има изключително големи подозрения по отношение на една или друга присъда. Благодаря ви за участието.
Петър Величков: Позволете… Извинявайте… Не зная…Сигурно ви притиска времето.

Водещ: Да?
Петър Величков: Значи, недейте журналистите, вие, като един от журналистите, да смятате, че участниците в процеса са длъжни да изнасят всичко на показ, просто защото се вреди на обективната истина.

Водещ: Така е. Но девет години да се чака обективната истина, това не е правосъдие, г-н Величков, първо. И второ, при всички тези подозрения, изказани не от кой да е, а от френската страна официално, имаме повод да смятаме, че има нещо, което не е редно в случая.
Петър Величков: Добре. Аз също съм… И то мисля много повече от вас, защото имам много други дела, които така се протакат.

Водещ: Девет години…
Петър Величков: Много други. Но какво друго трябва да се направи, освен да се спазва законът?

Водещ: Добре. Благодаря ви много за участието. Адвокат Петър Величков, с неговия коментар.

Под неизменния знак на провала

Dnevnik.bg

От Светломира Димитрова

Последна промяна в 20:13 на 26 яну 2009, 2095 прочитания, 64 коментара Илюстрация: Иван Кутузов

Още недоизречени, думите на Жак Баро, че Европейският съюз чака от България присъди, и главният прокурор Борис Велчев заедно с министъра на правосъдието Меглена Тачева впрегнаха статистиката, за да обявят, че всъщност магистратите си вършат работата – цели 95% от делата завършвали с присъда. Петно на България лепвали само знаковите дела, в които “ние сме се вторачили”. А те били само 5 процента. Тъкмо тази “добра” новина да грабне сърцата на публиката, и френският посланик я “сюрпризира” със съобщение до медиите по случая “Борилски”: “Посланикът на Франция в България г-н Етиен дьо Понсен приема с голямо учудване и неразбиране съдебното решение от 21 януари 2009 г. на великотърновския съд, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж.” Важен момент в този случай е, че френските криминалисти бързо разкрили евентуалните извършители, след като иззели веществени доказателства – косми в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата. Разследващите във Франция стигнали до двама съученици на убития варненец – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Установили, че веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите им. Самият Борилски е описан като интелигентен, ведър и много успешен млад човек, който, завършвайки магистратура по право в Сорбоната, работи в престижна компания в Париж. Според едната версия двамата са искали от приятеля си да участва във фалшифициране на пари и документи, а според другата – просто заради грабеж. Като основни причини за оправдателната присъда в България българските магистрати изтъкват липсата на мотиви за убийството. Подсъдимите твърдят, че са участвали в побой, но след тях е имало други посетители. Доказателствата на френските служби включват и присвоения от подсъдимите телефон на жертвата и негова кредитна карта. Според разследващите събраният материал е напълно достатъчен двамата да получат осъдителни присъди. Те обаче са оневинени и от Шуменския районен, и от Великотърновския апелативен съд. Очевидно казусът влиза в тези 95% “успешни” дела, които не могат да се таксуват като знакови. Но защо тогава се налага да се намесва лично посланикът на чуждата страна, където е проведено следствието? Много просто. Защото френската държава се интересува от резултатите на всеки съдебен процес – от установяването на престъплението до осъждането на извършителите. А у нас все така се случва, че значение има не това, което става в съдебната зала, а онова, което е край нея. Защото в много случаи контекстът се оказва по-важен от самото дело, а не може да се пренебрегне и антуражът на обвинените – и явният, и скритият. Освен набъбналото до 60 тома дело през изминалите 9 години съдебните анали крият още интересни факти за процеса, който малко български медии следят. Още през 2002 г. френският вестник “Фигаро” пише: “Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група” Вестникът твърди, че противно на очакванията на френските криминалисти, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Те се питат каква е тайната роля, която би могъл да е изиграл магистратът – баща на заподозрения (двамата подсъдими са на свобода срещу парична гаранция по 2000 лв.). Заглавието на съобщението е “Френската полиция се сблъсква с българската мафия” По-късно, на 4 ноември 2002 г., цялата варненска прокуратура, както и 11 варненски съдии си правят отвод по случая с писмо до ВКП. През януари 2003 г. днешният френски президент Никола Саркози, тогава вътрешен министър, пристига на посещение в София и пита тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за развоя на делото за убийството на българския студент. Едва тогава то е разпределено в шуменския съд, където продължава повече от 4 години. През есента на 2008 и сегашният министър на правосъдието Рашида Дати задава същия въпрос на София. И сега всички получиха отговора – втора оправдателна присъда. “Тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това редовно се отбелязва в докладите на Европейската комисия”, отбелязва още френският посланик в писмото си от 22 януари. Ако имате доверие в българското правораздаване, попадате сред 17-те процента български граждани, които му вярват според последния Евробарометър. За сравнение, почти всеки втори европеец има доверие в съда. А мнението на европейските институции поразително съвпада с мнението на българските граждани. И вероятно затова българската държава е най-често осъжданата от Европейския съд в Страсбург. Само че предпочита да плати за това с парите на своите граждани, вместо да заработи по европейски. А делото “Борилски” не е просто нелеп криминален случай и “незнаков”, както биха го определили управляващите. Напротив – изключително знаков е за българската съдебна система, в която с потресаваща честота Наказателният кодекс се превръща в оправдателен Знаем, че съдът трябва да бъде строг, но справедлив. Но отдавна вече е ясно, че тази държава не принадлежи на гражданите. И съдът не им принадлежи. Значение за държавата и съда имат други интереси, поставени над тези на гражданите. И не е нужно дълбоко вглеждане в събитията, които се случват тук, за да се види, че грижата на тази държава не е как да гарантира свободите на гражданите си, а как да им ги отнема, не как да насърчи инициативността им, а как да я смаже. Не как да ги направи достойни граждани, а как да ги корумпира. Тя принадлежи сама на себе си – кой ще кара трамвая и кой ще върти обръчите… Такава държава не може сама себе си да осъди. И ако един ден все пак сегашните недосегаеми прекрачат прага на някой затвор, ще можем да кажем, че нещата се се променили. А “знаковите” дела затова са знакови – защото най-ясно показват състоянието на системата. И тъкмо по тази причина вторачването в тях и отвън, и отвътре ще продължи.

Антикорупциoнен доклад – Случаят Борилски

АНТИКОРУПЦИОННА ГРУПА

РАЗСЛЕДВАНЕ НА КОРУПЦИОННИ СЛУЧАИ

Въведение

Антикорупционната група за натиск бе създадена през май 2001 г. от шест известни личности, ангажирани в борбата с корупцията и ползващи се с широко обществено доверие. Групата бе в състав: Валерий Русанов – ръководител на Групата, председател на фондация “АКСЕС – София”; Румяна Червенкова – журналист от в. “Дневник”; Ясен Бояджиев – журналист от “Инфорадио”; Йово Николов – журналист от в. “Капитал” и доц. Весела Табакова – преподавател по журналистика в Софийския университет. По време на изпълнение на настоящия проект като член на Групата бе привлечен и Евгений Тодоров – журналист от “Пловдивска обществена телевизия”, Пловдив.

До конституирането на Групата през 2001 г., ролята на структурите на гражданското общество бе съсредоточена основно върху изучаването и описването на корупцията като проблем – провеждане на социологически, икономически и социални изследвания. През периода 2001-2002 г. Антикорупционната група за натиск въведе нов момент в борбата с корупцията, а именно – да сезира прокуратурата по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с материали от българския печат, съдържащи достатъчно данни за извършени корупционни престъпления. С течение на времето обаче стана ясно, че този модел може да бъде оптимизиран – с извършването на собствени допълнителни разследвания по конкретни случаи на корупция, за да може до прокуратурата да достигат все по-убедителни доказателства за наличие на корупционни практики. Настоящият проект е резултат именно на този натрупан във времето и изкристализирал опит в борбата с корупцията.

Случай “Мартин Борилски”

Случаят “Мартин Борилски” привлече вниманието на Антикорупционната група с няколко свои характеристики. От една страна, това бе силният международен отзвук, който този случай предизвиква във Франция – факт, свързан с авторитета на България в чужбина и представата, която подобни прояви формират за нея. От друга страна, това бе реакцията на съдебната система в случай, когато – макар и по косвен начин – се оказва замесен човек от нейните среди. И на трето място – чисто човешкият аспект на случая, в който жестоко и безсмислено е прекъснат млад човешки живот.

Вниманието на групата по случая бе привлечено от няколко обширни публикации, плод на разследване на вестник “Дневен труд” от 27 и 28. 09. 2002 г. и 10. 12. 2002 г. под общо заглавие “Кой уби Мартин Борилски?”. От публикациите става ясно, че няколко дни преди първата публикация, на 13 и 17. 09. 2002, френските вестници “Фигаро” и “Монд” разкриват ужасяващи факти за убийството на 20 юли 2000 г. на студента по право в Сорбоната, българина Мартин Борилски. Той е бил убит от свои сънародници по особено садистичен начин. Вестник “Дневен труд” описва реакцията на френските власти, които предприемат веднага разследване на случая. То ги довежда до извода, че в убийството са замесени съграждани на жертвата от гр. Варна. Френските следователи заминават за Варна, където искат да разпитат заподозрените. Оказва се, че единият от тях (Георги Желязков) е син на бившия магистрат Борислав Желязков (бивш зам.-шеф на Окръжна следствена служба в гр. Варна), който междувременно е станал известен адвокат в града. Френските следователи се сблъскват с явно нежелание от страна на българските власти да съдействат пълноценно за изясняване на истината. Негласно колегите на бащата на заподозрения от Варна не желаят да помогнат на френските следователи, въпреки декларираната на думи готовност. Налице е прехвърляне на отговорността от варненското следствие на Софийска градска прокуратура (според варненския следовател от българска страна Пламен Райчев, случаят е прехвърлен на Софийска градска прокуратура една година преди публикациите в “Дневен труд” поради отказа на варненските магистрати да работят по него). Нещо повече, оказва се, че следите на делото се губят и проверката на българския следовател (същият Пламен Райчев) по него не е дала резултат, което е недопустимо от гледна точка на досъдебния процес и оставя известни съмнения за преднамереност.

Въпреки това френските следователи успяват да съберат сериозни данни, уличаващи заподозрените в извършване на престъплението. Липсата на движение по делото обаче го поставя на практика в задънена улица и едва след публикациите на в. “Дневен труд” на заподозрените (Георги Желязков и Стоян Стоичков) е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Само че тя трае само броени часове и Варненският окръжен съд я заменя с гаранция от 2000 лв. на всеки от двамата заподозрени. На практика, те са на свобода и реалните действия по делото намаляват с отдалечаване на случая във времето.

След публикациите във в. “Дневен труд” Антикорупционната група за натиск възложи на Групата за действие да се запознае по-обстойно със случая и да предложи съответни мерки. Извършен бе анализ на съмненията за корупция в средите на варненските магистрати. Бе извършен и правен анализ на мотивите на Варненския окръжен съд за изменение на мярката за неотклонение на двамата обвиняеми за убийството на Мартин Борилски в парична гаранция от 2000 лв. Освен запознаване с фактите, изложени в разследването на “Дневен труд”, Групата за действие издири и публикациите във френската преса. Запознаването с тях даде възможност да се оформи по-пълна картина на целия случай и да се направят някои изводи за поведението на българските институции, участващи в неговото изясняване. Според френската преса, зациклянето на случая се дължи преди всичко на връзките на бащата на единия от заподозрените с българската полиция и магистратура. Нещо повече, още в своето заглавие от 13. 09. 2002 г. вестник “Фигаро” констатира: “Френската криминална полиция се сблъсква с българската мафия”, като се има предвид именно задкулисното влияние и подкупване на полицаи и магистрати в България.

Антикорупционната група за натиск бе запозната с фактите и констатациите, направени от Групата за действие, които насочват към сериозни съмнения за умишлено протакане на делото и потулване на случая от страна на българските магистрати. В резултат Антикорупционнта група взе решение да бъдат сезирани Върховната касационна прокуратура и Висшият съдебен съвет с материалите и констатациите на Групата. Така в края на месец януари 2003 г. от името на групата бяха изпратени писма до Върховна касационна прокуратура и Висшия съдебен съвет, в които подробно се изтъкват аргументите и съмненията за потулване на случая “Мартин Борилски”.

Реакцията на прокуратурата бе много бърза при често критикуваните в общественото пространство темпове на работа на тази институция. Още в началото на месец февруари (10. 02. 2003 г.) се получи обстоен отговор (Вж. Приложение, писмо с вх. № 27/10. 02. 2003 г.) от Върховна касационна прокуратура. В писмото на прокуратурата се набляга на сложността на случая, което е наложило прилагането на особени правила по Наказателно-процесуалния кодекс и Конвенцията за правна помощ по наказателни дела – което, на свой ред, е довело до удължаване на срока за разследване. В отговора на прокуратурата, като аргумент за нейната пасивна позиция се посочва и обстоятелството, че изземването на случая от Варненската окръжна прокуратура и превъзлагането му на Софийската градска прокуратура е станало поради самоотвода на варненските прокурори по случая. Освен това, допълнително забавяне по случая се е получило и поради самоотвода на съдиите от Варненския апелативен съд, които също се оттеглят от вземане на решения по случая, което е наложило превъзлагане и на техните правомощия на Софийския апелативен съд.

Отговорът на прокуратурата поставя редица въпроси за отговорността на част от варненската магистратура по случая и за това доколко магистрати и полиция във Варна са в състояние да отговорят на обществените очаквания за справедливо и независимо правораздаване. Тези въпроси са от компетенцията на Висшия съдебен съвет, който бе сезиран от Антикорупционната група и би следвало да се запознае с доста странното поведение на част от варненските магистрати. В случая обаче Висшият съдебен съвет не реагира по никакъв начин на сигнала на Антикорупционната група и може само да се гадае дали това не е свързано с липса на достатъчно воля и желание на членовете на ВСС за намеса в случаи, когато са нарушени нормалните принципи на съдопроизводство от страна на техни колеги.

В крайна сметка, през месец февруари 2004 г. българската преса информира, че е започнал съдебен процес по убийството на Мартин Борилски в Шумен.

Криминалната полиция се сблъсква с българската мафия

Предполагаемият убиец на студента, намушкан с нож в XV-ти арондисман изглежда се ползва с мистериозни протекции

Кристоф Корневен
Le Figaro

Петък, 13 септември 2002

Труп наръган повече от 90 пъти с нож и с разбит череп лежи в локва кръв в парижка квартира. Криминалната бригада все още не е установила точният мотив за впечатляващото убийство на Мартин Борилски, брилянтен юрист намерен посечен преди повече от две години в жилището си в XV-ти арондисман. Но какъвто и да е мотивът, той “не е съизмерим с крайната диващина на авторите на престъплението.”

Верни на метода на “валяка”, хората от 36 Ке дез’Орфевр вървяха упорито по следите на главния заподозрян, докато го идентифицираха и намериха в България, на повече от 2 500 км от сцената на престъплението. Но това, което трябваше да стане още една разкрита афера тръгна по особен път когато френските полицаи отидоха на брега на Черно море, за да помогнат на местните власти да вкарат предполагаемия убиец зад решетките.

Противно на всички очаквания, след като е задържан и разпитан в присъствието на криминалистите, той успява да избяга от полицейското управление и да изчезне. Местната полиция не полага никакво усилие, за да го хване за яката. В обкръжението на жертвата, както и сред източниците близки до разследването вече никой не крие учудването си пред тези странни  “протекции” от които се ползва “беглеца”. Някои си задават въпроса за ролята на бащата – бивш магистрат, имащ солидни приятелски връзки сред българската полиция и подозиран, че защитава интересите на опасна мафиотска група.

Аферата започва през юли 2000, когато двама души идват в жилището на Мартин Борилски на улица “Льокурб” (XV-ти арондисман). Мартин е техен приятел от факултета, но от 48 часа той не отговаря на обажданията. Предчувствайки “инцидент”, те се обаждат на пожарникарите, които откриват в студиото безжизненото тяло на младия 24-годишен мъж.

Облечен в костюм и с вратовръзка, с вързани ръце той лежи в гъста локва кръв, която се простира от леглото му до банята. Аутопсията ще разкрие следи от 93 усара с нож в областта на гърдите, корема, главата и ръцете. Това показва, че жертвата напразно се е опитвала да се защитава преди да и разбият черепа с гира. До трупа е намерен изцапан с кръв панталон с малък размер. Той принадлежи на убиеца, който е откраднал друг панталон от жертвата си. Изследването на панталона дава следи от мъжка ДНК.

Тезата за убийство с цел грабеж е отхвърлена веднага, тъй като кредитната карта на жертвата е немерена в един от джобовете на панталона му. Освен това убийците изглежда са се познавали с жертвата, тъй като вратата не е разбита. И последно, животът на Мартин Борилски е за пример по не един критерий. Този българин, добър спортист има приятелка и никой не знае да има врагове. Пристигнал във Франция през 1996, Борилски е брилянтен студент по право и всяка година е първи в курса си. Говорещ перфектно френски, английски и руски, Мартин Борилски току що е назначен в един от най-престижните американски адвокатски кабинети в столицата. Новината за смъртта му вдига голям шум в България.

Криминалната бригата натоварена с разкриването на загадката забелязва бързо, че мобилният телефон на пострадалия е изчезнал. Търсенето установява, че апаратът е използван в департамента Еро между момента на убийството и момента, когато пожарникарите намират трупа. От френските железници научават, че лице на име Георги Ж., сънародник, който Борилски бил взел под крилото си, е глобено във влака Париж – Монпелие. Георги Ж.  бил придружаван във влака от непозната личност.

Георги Ж. е представян като негативен образ на Борилски. Хитрец с крехко здраве, той е характеризиран от разследващите като “типичен пройдоха и мамино синче”. “В дискотеките, където понякога се появява размахващ револвер, той описва баща си като член на руската мафия на вечери ” – уточняват те. Фактите са, че баща му е магистрат, работещ с полицията, преди да стане влиятелен адвокат във Варна, град на Черно море където са отраснали Георги и Мартин.

В хода на разследването полицаите установяват, че Мартин Борилски е бил посетен вечерта на смъртта си от двама българи, единия от които Георги Ж. Между другото, той е получил телефонно обаждане от анонимен, който е затворил телефона преди да набере български номера, сред които и този на бащата на Георги Ж.

Въоръжени с тези подробности, хората на Криминалната полиция, действайки в рамките на международен мандат за разследване, издаден от съдията Готцман отиват точно преди година във Варна, за да разпитат Георги. Той е изслушан в полицията в тяхно присъствие и в присъствието на софийски съдия, началник на следователите от Специалната следствена служба.

Отричайки неуверено вменените му факти, заподозреният твърди, че бегло познава Мартин Борилски, че наистина е бил хванат от контролата на железниците и че в момента на престъплението се намирал в Монпелие, където отишъл от Париж в компанията на приятел с прякор “Барона”. Но думите му са излишни, защото неговото ДНК е идентично със следите намерени по окървавения панталон.

“Делото вървеше добре, но за всеобщо учудване заподозрeнияt успя лесно да избяга от полицейското управление” – отбелязва добре осведомен източник. “Оттогава нищо не е направено, за да бъде той арестуван”.  По-лошо: изглежда, че младият човек, срещу когото от много месеци има международен ордер за арест се разхожда напълно необезпокояван в страната си.

Още по-обезпокояващо е, че делото е отнето от софийския съдия и неговите хора от Специалната следствена служба и е поверено на съда във Варна, където има връзки и влияние бащата на Георги. “Това преместване на делото може би има основателно обяснение, но никой не пожела да ни го даде” – оплакваха се вчера на Ке дез’Орфевр.

Демонстрирайки воля “да не изпускат делото”, полицаите се готвят за ново пътуване до Черно море с цел да намерят и мистериозния “Барон”, с когото Георги е пътувал след убийството. Този път Криминалната полиция ще бъде придружавана от съдията Готцман, който ще пътува, за да покаже колко голям интерес проявява френското правосъдие към това дело.