Madoff’s Refusal to Admit Conspiracy Said to Have Scuttled Deal

March 11 (Bloomberg) — Bernard Madoff didn’t agree to a plea deal with U.S. prosecutors because of their demand that he admit to a conspiracy, a charge that would require him to say he worked with others in the largest Ponzi scheme in history, according to people familiar with the matter.

Madoff’s decision not to negotiate a deal means the government won’t have his help in determining whether his employees assisted in the fraud, the people said. Madoff, 70, will plead guilty tomorrow to all 11 counts he faces without any promise of leniency or anything else in return. He could receive 150 years in prison at sentencing on charges including fraud, perjury and money laundering.

Talks between defense lawyers and prosecutors over the charges extended into late last week before the government decided to proceed with the counts against him, according to a person familiar with the matter.

“The information crafted by the government does not contain a conspiracy charge, and you can read what you like into that,” Madoff attorney Mauro Wolfe said today in an interview, referring to a document listing the charges that was filed yesterday in Manhattan federal court. “The information speaks for itself.”

Madoff told 4,800 investors in November that their accounts held $64.8 billion, though their holdings were a “small fraction” of that, the government said in court papers. Madoff defense lawyer Ira Sorkin said yesterday during a court hearing in the case that his client will plead guilty tomorrow.

False Account Documents

Madoff told workers to create false account documents and trade confirmations of phony returns, and to create false financial statements for regulators, according to the government.

Prosecutors working for acting Manhattan U.S. Attorney Lev Dassin said Madoff didn’t act alone in the fraud, which dated back to the 1980s, according to the people. Janice Oh, a spokeswoman for Dassin, declined to comment.

Madoff was arrested Dec. 11 and charged with securities fraud for using billions of dollars from new investors to pay off old ones at his New York-based firm, Bernard L. Madoff Investment Securities LLC. He was charged after the government said he confessed to his sons and the Federal Bureau of Investigation that he led a $50 billion Ponzi scheme.

At the hearing yesterday, prosecutors said he would plead guilty to securities fraud, as well as mail fraud, wire fraud, investment adviser fraud, three counts of money laundering, false statements, perjury, false filings with the Securities and Exchange Commission and theft from an employee benefit plan. Madoff, free on $10 million bond, may be jailed after his plea.

Conspiracy Charge

A conspiracy charge requires prosecutors to prove that two or more people agreed to commit an illegal act, and that they committed at least one act to further the crime. Madoff could be charged later with conspiracy, and prosecutors may still charge others involved in the scheme, former federal prosecutor Christopher Clark said in an interview.

“It’s kind of rare in a white collar case to have a one- person indictment — you often have a number of people included,” said Clark. “You need two to tango in a conspiracy. One thing it says about the current moment is that there’s no other individual they’re claiming Madoff is conspiring with.”

By not charging Madoff with conspiracy, the government “signaled it’s not going to stand in the way of him pleading guilty,” said Daniel Richman, a former federal prosecutor who now teaches law at Columbia University. Most judges would require him to identify his co-conspirators if he were to plead guilty on that charge, “and that would prevent him from going forward.”

The U.S. claimed that Madoff hired unqualified workers for his investment advisory business to generate documents showing fictitious returns for investors. Madoff sought to give the appearance of “operating a legitimate investment advisory business” in which client funds were traded, when “no such business was actually being conducted.”

No Plea Bargain

Assistant U.S. Attorney Marc Litt said in court yesterday that Madoff doesn’t have a plea bargain. Through such deals, defendants often receive some benefit for pleading guilty, such as a reduced sentence, in return for providing details about a crime. Litt said Madoff will be required to plead guilty to all 11 counts.

In a statement released yesterday, Dassin said the investigation of the fraud is continuing.

By not entering a plea deal, Madoff may be trying to protect employees of his firm, former federal prosecutor Christopher Steskal said in an interview.

Madoff’s brother Peter was chief compliance officer at the company, and his sons Mark and Andrew held senior positions in the market-making and proprietary trading businesses. None of Madoff’s family members have been accused of any wrongdoing.

Bernard Madoff’s wife, Ruth, who had been represented by Sorkin, will hire her own lawyer, Sorkin said yesterday.

‘Not Involved’

An attorney for Peter Madoff, John “Rusty” Wing, didn’t return a call seeking comment. Martin Flumenbaum, an attorney for the sons, has said they “were not involved in the firm’s asset management business” and “had no knowledge whatsoever of the fraud.”

Prosecutors and regulators have been probing whether the chief financial officer at the advisory firm, Frank DiPascali Jr., knew of the fraud, according to people familiar with the case. DiPascali has denied wrongdoing. His lawyer, Marc Mukasey, didn’t return a call seeking comment.

Andrew Lankler, a lawyer for Madoff’s auditor, David Friehling, declined to comment. A call to Madoff’s longtime aide, Annette Bongiorno, wasn’t immediately returned. They aren’t accused of any wrongdoing.

The criminal case is U.S. v. Madoff, 09-cr-00213, U.S. District Court for the Southern District of New York (Manhattan).

Making $34 Million at Merrill Means No Bonus Escapes Subpoenas

Bloomberg News

March 9 (Bloomberg) — Andrea Orcel’s reported $33.8 million compensation for 2008, a year when his employer, Merrill Lynch & Co., had net losses of $27 billion, doesn’t come without a price.

Orcel, 45, Merrill’s top investment banker, has been subpoenaed to testify by New York State Attorney General Andrew Cuomo, who’s looking into the firm’s decision to pay $3.6 billion in bonuses to 700 employees just before it was swallowed by Charlotte, North Carolina-based Bank of America Corp. on Jan. 1. Orcel’s compensation at Bank of America, where he now heads international corporate and investment banking, probably will be capped as a result of new legislation. And it’s unlikely a rival firm would match his pay.

“Nobody can get paid $34 million in this environment,” said Charles Geisst, author of “Wall Street: A History” and a finance professor at Manhattan College in New York. “We are at a crucial juncture, where that sort of thing goes out the window.”

The worst financial crisis since the Great Depression has spread across the wider economy, lifting the U.S. unemployment rate to 8.1 percent, the highest in more than 25 years, and causing the biggest quarterly economic contraction since 1982. The U.S. government is projecting that spending to stimulate the economy and rescue the financial system will lead to a $1.75 trillion budget deficit in the current fiscal year.

The five biggest Wall Street firms awarded their employees a record $39 billion of bonuses in 2007. Now, banks that received government funds, such as Bank of America and Citigroup Inc., which each obtained $45 billion from American taxpayers, are under new compensation restrictions imposed by Congress.

Sea-Change

“Merrill Lynch was trying to get in one more year of bonuses before the system changed,” said John Challenger, chief executive officer of Chicago-based placement company Challenger, Gray & Christmas Inc. “As the industry faces a sea-change, it will affect everybody.”

The American Recovery and Reinvestment Act of 2009 will force the top five executives at banks that receive at least $500 million of bailout funds, and the 20 most highly paid employees at those companies, to forgo cash bonuses. Bankers can still get stock bonuses, as long as the shares are restricted until their employers repay bailout funds.

Orcel, whose 2008 compensation outstrips the $9.96 million paid to Bank of America Chief Executive Officer Kenneth Lewis and the $4.02 million granted to Chief Financial Officer Joe Price, would likely be subject to those caps. He also will have trouble getting offers from other companies, say two senior executives at rival firms who declined to be identified.

Orcel’s Payday

The two executives said Orcel and nine other Merrill bankers, whose combined $209 million in compensation was reported last week by the Wall Street Journal, wouldn’t be wooed by other companies, even those that didn’t take government money. Both said no firm would be willing to match the amounts Merrill paid to Orcel and his colleagues, and that public scrutiny makes them toxic.

“It’s obvious that the amount of money that these guys were able to generate in the past isn’t being generated now,” said Roy Smith, a finance professor at New York University’s Stern School of Business and a former partner at Goldman Sachs Group Inc. “In the current market, no one is going to pay for stuff that isn’t happening.”

David Sobotka, who now runs global proprietary trading at Bank of America, was paid about $13 million for his work at Merrill last year, and David Goodman, co-head of commodities, received $16.5 million, the Wall Street Journal reported. The newspaper said that Orcel generated $550 million of revenue for the firm last year, up 45 percent from 2007.

Tim Cobb, a spokesman at Bank of America in London, said Orcel and other employees won’t comment on their bonuses. Orcel didn’t return a call seeking comment.

Bank Deals

Orcel, who graduated summa cum laude from the University of Rome, joined Merrill in 1992 as part of its financial institutions group. He has worked on some of Europe’s biggest bank mergers, including Banco Santander SA’s acquisition of Abbey National Plc in 2004 and UniCredit SpA’s 2007 purchase of Capitalia SpA. Former Merrill CEO Stanley O’Neal promoted Orcel to global head of underwriting in May 2007 and last month he was named by Bank of America to lead international corporate and investment banking and finance teams outside of the Americas.

Last year, Orcel advised Royal Bank of Scotland Group Plc on its $19 billion acquisition of Dutch Bank ABN Amro Holding NV, which was completed in April. Royal Bank of Scotland, once the second-biggest U.K. bank by market value, is now controlled by the government after reporting the biggest loss in the country’s history.

‘Something the Matter’

“ABN Amro and Royal Bank of Scotland are both bankrupt and their leaders are disgraced, but the investment banker who put it together walks off with $30 million,” Paul Volcker, a former chairman of the Federal Reserve and now head of President Barack Obama’s Economic Recovery Advisory Board, said at a conference at New York University’s Stern School of Business last week. “There’s something the matter with that system.”

Tumbling asset values and lower demand for advice on underwriting and mergers has already driven banks and brokers to eliminate more than 270,000 jobs worldwide, according to data compiled by Bloomberg. Lehman Brothers Holdings Inc. and Bear Stearns Cos., two of the five biggest securities firms, are out of business. Citigroup, once the world’s biggest bank by market value, is being propped up by the government, which is getting a 36 percent stake in the New York-based company.

Merrill agreed to sell itself to Bank of America in September in a deal hatched over the same weekend that Lehman Brothers went bankrupt. A few weeks later the U.S. Treasury gave $15 billion to Bank of America and $10 billion to Merrill Lynch, along with payouts to seven other firms.

Justifying Bonuses

Bank of America has since received an additional $20 billion, as losses at New York-based Merrill Lynch mounted. Bank of America’s stock is down 78 percent this year to $3.14, giving the company a market value of $20 billion.

For years, Wall Street justified big bonuses by saying they were aligned with revenue and represented a fair cut of the money employees generated. When Merrill became unprofitable in 2007, then-CEO John Thain argued that he had to keep paying market rates to prevent employees from leaving for still-profitable New York- based rivals led by Goldman Sachs and Morgan Stanley. In 2008, as Merrill’s losses widened and rivals cut their own bonuses, Merrill reduced overall compensation by just 6 percent.

“What was shocking is that, after being under such a spotlight for so long, the bonuses were still given, even after there had been shareholder and taxpayer outrage about how executives were lining their pockets with money to the detriment of everyone else,” said Richard Ferlauto, director of corporate governance and pension investment at the American Federation of State, County and Municipal Employees in Washington.

‘Secretly and Prematurely’

Merrill’s bonuses drew the attention of New York Attorney General Cuomo because the biggest U.S. brokerage firm paid them a month earlier than usual, before Bank of America completed its takeover of the firm. Cuomo, who said in a Feb. 10 letter that the bonuses were paid “secretly and prematurely,” demanded that Thain and Bank of America CEO Lewis disclose which employees got the big payouts.

Thain, whose request for a $10 million bonus was rejected by the board, cooperated with Cuomo’s request and testified for two and a half hours on Feb. 23. Bank of America’s lawyers said last week the company will suffer “grave and irreparable harm” if the names of employees who received bonuses are made public.

Bank of America argued in a court filing that disclosing individual names would grant competitors a “road map” to hire their employees, cause “internal dissension and consternation” and pose security risks for the bankers and their families.

Last week, Cuomo asked a New York State Supreme Court judge to reject the bank’s “continued efforts to stymie” his investigation. A hearing is scheduled for March 13.

ENVIRONMENT: Bulgaria Going Down a Slippery Slope

http://www.ipsnews.net/

By Claudia Ciobanu BUCHAREST,

Mar 3 (IPS) The World Ski Cup for women last weekend was organised in Bulgaria at a ski resort whose development is partially illegal, and which is damaging a world heritage site. A report published by the Save Pirin Coalition and endorsed by several environmental organisations in Bulgaria claims that the development of the Bansko Ski Zone has severely damaged the Pirin National Park, one of the two United Nations Educational, Scientific and Cultural Organisation (UNESCO) world heritage sites located in Bulgaria. Bansko is a recently expanded and modernised ski resort in south-western Bulgaria, 160 km from capital Sofia in the Pirin mountains. Measurements made by experts from Save Pirin, and information provided by the management of the Pirin Park show that construction has been carried out on 247 hectares of land instead of the 99 hectares for which the developers received authorisation from the Bulgarian Ministry of Environment and Water in 2001. Furthermore, Save Pirin claims that environmental impact assessment agreements have been breached. The authors of the report argue that around 1,000 hectares have been modified for construction of ski slopes and associated transport and living infrastructure. Intense excavation and massive deforestation have led to the washing away of soil layers and the emergence of huge crevices. Natural habitat has been fragmented, and species like the brown bear have been driven from their usual locations. Asked whether they had looked into environmentalists’ claims of illegalities when choosing Bansko as a location for the world cup, International Ski Federation (FIS) representative Riika Rakic told IPS that “the FIS helped the Bulgarian Ski Association and the local organisers at the resort engage an environmental advisor to assess the situation and develop long-term strategies in this area.” Suspicions of past illegalities did not affect the choice of location because “FIS relies on its members to ensure that they respect and comply with all national regulations and legislations in all their activities.” The development has been controversial for some time. The European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) was earlier an investor in Bansko; it owned a share in the Bulgarian First Investment Bank, the institution which coordinated all investments in Bansko. But after complaints from environmentalists and from UNESCO, EBRD sold its share in the First Investment Bank in December 2006. The Bulgarian Ski Association, the FIS partner in charge of the Bansko event, is run by Tseko Minev, who is also the main shareholder in the Bulgarian First Investment Bank. Minev, who was in 2007 the third richest man in Bulgaria, has repeatedly expressed support for development of another ski resort in the Vitosha National Park, close to capital Sofia. Bulgaria hopes to organise the Winter Olympics in the next decade, and Vitosha would be needed to complement the facilities in Bansko. Development of the Vitosha Ski resort has been marred by controversy from the outset. “The Vitosha Ski Company is 90 percent owned by an offshore company, Elora Management Ltd, registered on the British Virgin Islands, and one of the serious problems is that it is completely unclear who is behind the company and what is the source of the money,” Katerina Rakovska from the World Wildlife Fund Danube Carpathian Programme (WWFDCP) told IPS. “As we all know, lack of transparency is the mother of corruption.” As the skiers in the Friday race were sliding down the slopes of Bansko, the centre of Sofia was filling up with people protesting the decision to fire three directors of national parks (Vitosha, Strandja and Vrachanski Balkan). On Friday morning, Bulgarian media had quoted an opposition claim that the directors would be fired soon because of their resistance to construction in the parks. Many Bulgarians were excited over the skiing event, in the categories of downhill and Super G (super-giant) in the 2009 FIS Alpine Ski World Cup; the country has not been on the world ski cups schedule since 1984. The organisation of the cup was indication that the country is able to offer up to standard tourism and sports facilities. Tourism has traditionally played a major role in Bulgarian development. Before 1989, the Black Sea coast was a popular destination for summer tourists from countries east of the Berlin Wall, gaining it the nickname ‘the Red Riviera’. Post-socialist governments have continued to focus on tourism infrastructure development, both on the coast and in the mountains. With prices still low for Western tourists, Bulgaria was able to attract close to two million foreign visitors in just the first half of 2008 (Bulgaria’s own population is seven million). The cash inflows from the tourism industry are certainly welcome for Bulgaria, the poorest country in the European Union. Bulgarians themselves enjoy the new opportunities for sports and entertainment, although prices in resorts like Bansko are too high for many. The Bulgarian Ski Federation is currently training 3,000 Bulgarian children free of charge, in an attempt to popularise the sport and breed future champions. No Bulgarian woman has yet won a World Cup event. But Bulgarian environmentalists are now worried by the environmental cost of these plans. Far from trying to contain the damage, they fear developers in Bansko will continue to expand their reach inside the National Parks. (END/2009)

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАД ШУМЕН, СВЪРШЕНИ ДЕЛА – НЕВИНОВНИ: Присъда Георги Желязков, Стоян Стоичков

Присъда от 27.03.2008г. Признава подсъдимият Г.Б.Ж., ЕГН – **********, роден на 06.05.1979 год. в гр. София, живущ ***, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител със С.А.С. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Признава подсъдимият С.А.С., ЕГН – **********, роден на 29.02.1980 година в гр. Варна, живущ ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 14.07.2000 година до неустановена дата през 2000 година при условията на продължавано престъпление излязъл и влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта както следва: 1/ на 14.07.2000 година през ГКПП Аерогара – София излязъл за Р. Франция с полет на БГА “Балкан” LZ 431, като използувал чужд задграничен паспорт серия К № 3790123, принадлежащ на Веселин Станимиров Димитров; 2/ на неустановена дата през 2000 година през неустановен ГКПП влязъл през границата на страната като използувал неустановен чужд задграничен паспорт; ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Признава подсъдимия С.А.С., ЕГН – ********** и ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител с Г.Б.Ж. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.Н.В., ЕГН – ********** срещу подсъдимите Г.Б.Ж. и С.А.С. граждански иск в размер на 400 000 – четиристотин хиляди лева за причинените и неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски по делото в размер на 12 615 – дванадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева остават за сметка на държавата. Веществените доказателства по делото на основание чл. 111 от НПК да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което веществените доказателства: чифт тъмносини гуменки, марка Адидас с дължина 27.5 см да се върнат на Г.Б.Ж.. Веществените доказателства – оригинални заявления за издаване на обикновен задграничен паспорт сер. К № 3790123/95 и за продължен срок на същия на Веселин Станимиров Димитров и заявление за нов паспорт 327875280/2002 на същото лице находящи се на листа 49 – 58 в т. 36 от следственото дело да се върнат на ОДП гр. Варна. Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

Казусът “Борилски” и абсурдите на правосъдието българско

25 Януари 2009

Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com

Липсата на правосъдие в България отново е на дневен ред. Този път причината е оправдателната присъда, която Апелативният съд на Велико Търново произнесе на 21 януари по делото за убийството на Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж. Реакцията този път бе еднозначна и ясно изразена на дипломатическо равнище: френският посланик Етиен дьо Понсен, наблюдавал лично процеса, заяви директно, че приема решението “с голямо учудване и неразбиране”. В специална декларация на френското посолство се заявява, че “тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди”. Текстът на декларацията подчертава, че това абсурдно решение не е единичен прецедент, а практика, която е добре известна в рамките на ЕС, която “редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка”.

Толкова остра дипломатическа реакция съдебната ни система не е предизвиквала от славните времена на Филчев насам. Тя бе практически неизбежна – защото става дума за дело, което е наистина емблематично за корупцията и асурдното загърбване на закона, които в годините на прехода се превърнаха в основни характеристики на съдебната ни система.

Става дума за казус, който е решен еднозначно от френското следствие – и за престъпници, чиято вина е безусловно доказана. Мартин Борилски е убит от двама свои състуденти – обвиняемите с днешна дата Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Убийството е извършено по особено жесток начин – като тялото на убития е прободено 93 пъти с нож, а черепът му е размазан с гира. Убийците са разпознати от свидетел; намерени са кръв и косми по дрехите им, за които ДНК анализът е потвърдил, че принадлежат на убития; също такъв анализ е потвърдил и че пробите на органични тъкани, взети изпод ноктите на Борилски, принадлежат на неговите убийци. След убийството те са се изкъпали в банята на жертвата си, взели са негови дрехи, по-късно намерени при обиск; взели са и неговия мобилен телефон и през целия ден са звъняли по него, включително и до България, което също е установено от френското следствие.

Както френските, така и българските следователи са убедени, че доказателствата са предостатъчни, за да бъде произнесена присъда за убийство – и вероятно френската страна е очаквала това да се случи в кратък срок след като е предала двамата убийци на българското правосъдие. Очакванията се оказват напразни: делото се точи цели седем години, по него практически не се работи, убийците са пуснати без никаква мярка за неотклонение. Процесът предизвиква епидемия от отводи сред варненската магистратура: единадесет съдии и цялата варненска прокуратура си правят отвод по това дело през 2002 г. – при това прокуратурата отказва да въздаде справедливост със специално писмо до ВКП. Абсурдът е толкова очевиден, че този казус бива поставен на дневен ред от самия Никола Саркози в качеството му на вътрешен министър при неговото посещение в България през 2003 г. Едва след неговия протест съдебните процедури започват отново – като делото е преразпределено в Шумен, тъй като няма варнески магистрати, готови да се заемат с него. Започват, за да ударят и там на камък – и за да приключат пет години по-късно с потвърдена от апелативния съд оправдателна присъда.

Причините? Те са известни на всички: Борислав Желязков, бащата на Георги Желязков, е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна. Не само, допълва френската преса. Според заглавие във “Фигаро” “Френската полиция се сблъсква с българската мафия”. Статията посочва, че “бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група.” Днес Борислав Желязков е един от най-известните варненски адвокати и контактите му с висши фигури в правосъдната ни система очевидно са доста стабилни, за да бъде постигната такава недосегаемост при едно повече от очевидно престъпление.

За пръв път се сблъсках с този омерзителен казус през 2003 г., когато до мен достигнаха данни, свързани с това дело – от които ставаше ясно, че същото е “смачкано” по волята на най-високата инстанция в прокуратурата – тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Жалбата на Иванка Вълчева до ВСС и ред други получатели от 29.11.2002 г. недвусмислено посочва, че по делото не се работи, а убийците са на свобода поради близките приятелски отношения между Борислав Желязков и Никола Филчев. Цитирано е името на българския следовател по делото – Пламен Райчев, според когото данните от ДНК пробите и другите доказателства са безспорни. Посочен е и механизмът, по който правните действия са замразени – чисто и просто делото е изискано от завеждащия отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов – и не се връща на следователите. Приложих тази жалба към набора от 105 документа, които на 5.12.2002 г. връчих внесох до правосъдния министър Антон Станков и ВСС като доказателство за твърденията в моето Открито писмо до същите, визиращо престъпните действия и бездействия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Естествено, по този казус, както и по останалите, не последва никаква реакция.

Пита се обаче защо днес, когато и Филчев, и Цеко Йорданов вече не са сред определящите фигури в правосъдната система, положението е същото, и съответно – каква е разликата между тогава и сега – примерно в българската прокуратура. Защо се стига до подобни оправдателни присъди по кристално ясно дело за убийство по особено жесток начин, което на всичкото отгоре е било протакано цели седем години. Защо този абсурд съвпада  с острата критика на ЕС точно по повод липсата на правосъдие в България, изразена от зам. председателя на Европейската комисия Жак Баро, според когото “много малко положителни резултати”, а делата срещу престъпността увисват незавършени и се точат с години. И не е ли този казус сам по себе си престъпление; не носят ли самите съдии и прокурари наказателна отговорност по членовете на НК и НПК – например за възпрепятстване на правосъдието? И накрая: как след всичко това като граждани на тази страна да повярваме, че “съдиите както навсякъде в ЕС, така и в България, взимат решенията по вътрешно убеждение и съгласно законите на страната”, както твърди еврокомисарят Меглена Кунева точно по този повод?

Делото „Борилски” тръгва и във Франция: Обвинителният акт за убийството на българския студент вече е в съда в Париж

Рада Григорова

segabg.com

Сряда, 28.1.2009 г.

Казусът с жестокото убийство в Париж на студента Мартин Борилски вече е поставен и пред съда във Франция. Всеки момент трябва да започне дело там, обясни адвокатът на майката на жертвата Петър Величков пред БНТ вчера. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда на двамата подсъдими – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, четена първо от Окръжния съд в Шумен. Борилски бе умъртвен с 93 удара с нож през юли 2000 г. в Париж. Подсъдимите са негови съученици от Варна. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Цялата варненска прокуратура и 11 варненски съдии си направиха отвод по казуса и така делото попадна в Шумен. “Няма пречка, ако във Франция бъде произнесена осъдителна присъда, тя да бъде изпълнена”, смята адвокатът. Той подчерта, че отделен въпрос е дали според споразуменията и международните договори може да се изтърпява в България. Висши магистрати също обясниха, че от значение в случая е кой съд ще се произнесе първи с окончателна присъда – българският или френският. Адвокат Величков обясни, че в момента подготвя жалбата си срещу решението на великотърновския съд. Той прогнозира, че Върховният касационен съд ще върне делото за ново гледане в старата столица, тъй като долните инстанции са пренебрегнали твърде много доказателства в мотивите си. Шуменският окръжен съд изцяло изгради присъдата върху версията на двамата подсъдими, посочи защитникът. Така например при първия си разпит единият от тях казва, че е виждал жертвата два месеца преди убийството. После се казва друго – че няколко часа преди убийството са били в апартамента и са присъствали на скандал между Борилски и трима неидентифицирани до момента французи. Адвокатът посочи още, че жертвата и подсъдимите са били в много близки отношения. “Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито”, пита още Величков. Миналата седмица френският посланик Етиен дьо Понсен се възмути от оправдателната присъда. Убийството е разкрито бързо и френските власти предават извършителите на България. Тялото на жертвата е намерено в апартамента му в Париж на 20 юли 2000 г. Установено е, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите на Желязков и Стоичков. Има и други доказателства – у Желязков по-късно е намерена кредитната карта на жертвата.

Гаранция Франция

http://www.temanews.com

ТЕМА 3/2009 3
АНТРЕ

Гаранция
Франция
Валери Запрянов

Тогава, когато съдът работи под на-
тиск, това не е правова държава.”
Тази правилна мисъл принадлежи на пра-
восъдния министър Тачева. Взимам я наза-
ем от едно нейно интервю по повод на
критиките, изказани от еврокомисаря
Жак Баро, защото е илюстрация за свобо-
дата на българското правораздаване.
Тази седмица Великотърновският апела-
тивен съд доказа, че Франция трябва да
се учи от нас, ако иска да стане правова.
Урокът се състоя пред френския посланик
Етиен дьо Понсен, който остана трайно
впечатлен и объркан. Дори в специална
декларация си призна, че изпитва учудва-
не и неразбиране защо в България подсъди-
мите обикновено биват оправдавани.
Ами защото оправданието е национал-
на черта! Колкото повече ни обвиняват,
толкова повече се оправдаваме. Освен
това нашите съдии оглеждат доказател-
ствата бавно и методично като трън-
ски майстори кирпич, защото бързата
работа е срам за съдията. Ако въпросно-
то дело беше гледано в Париж, подсъди-
мите щяха да лежат вече девета година.
Всъщност престъплението е извършено
във френската столица. На 18 юли 2000
година в апартамента си зверски е убит
Мартин Борилски, млад юрист с обещава-
що професионално бъдеще. Черепът му е
разбит с гира, а върху тялото му съдеб-
ният лекар установява 93 прободни рани.
Френската полиция, понеже няма време за
излишни разсъждения, набързо стига до за-
подозрените, които според нея се оказ-
ват българи. И както по филмите, започ-
ват едни изследвания на съдържанието
под ноктите на убития, на намерените в
апартамента захвърлени окървавени дре-
хи и всякакви улики. ДНК анализът устано-
вява, че събраният биологичен материал
може да не e от заподозрения Георги Же-
лязков, но подобна вероятност е само 1
на 15 трилиона. За другия обвиняем – Сто-
ян Стойчев, тази вероятност е 1 на 236
милиарда. В 1000 страници френските
следователи описват останалата факто-
логия – за откраднатия мобилен апарат
на жертвата, с който чрез друга карта
единият обвиняем е говорил с баща си и с
леля си, за намерената в него кредитна
карта на убития, за задържането им без
билети във влака за Монпелие, за връща-
нето на единия в България с фалшив доку-
мент за самоличност и т.н. И понеже
жертвата и заподозрените са българи от
Варна, французите решили съдебното де-
ло да се състои у нас. Само че цялата вар-
ненска прокуратура и 11 съдии си правят
отвод. Изтъкваната причина е познан-
ството им с бащата на Желязков, който
е бивш зам.-шеф на варненското след-
ствие и настоящ мастит адвокат. Две
години след убийството никой не е аре-
стуван. Френският вестник “Фигаро” из-
лиза със статия за “сблъсъка на френската
криминална полиция и българската ма-
фия”. Изданието обвинява полицията, че
прикрива извършителите. Темата се под-
хваща от “Монд”. Вестник “Труд” прави
разследване. Обвинението се поема от
Софийската прокуратура и има изгледи
да тръгне съдебен процес. Но Цеко Йорда-
нов, скандално уволненият шеф на отдел
“Следствен” във Върховната касационна
прокуратура, изненадващо назначава нов
наблюдаващ прокурор. Във ВКП е прибра-
на да отлежава втората френска съдеб-
на поръчка, както и международната за-
повед за задържане на Георги Желязков.
Все пак двамата са прибрани в полиция-
та, но са пуснати под гаранция от по 2
хил. лева.
През 2003 година президентът Никола
Саркози, който спечели признателността
ни, като успя да върне от Либия българ-
ските медицински сестри, е все още само
министър на вътрешните работи. При
посещението си у нас изрично пита Геор-
ги Петканов докъде е стигнало делото. В
резултат прокуратурата изтупва прах-
та от папките и процесът започва в Шу-
менския окръжен съд. Започва с отлагане –
8 поредни пъти още в началото. Оттога-
ва се е отлагал десетки пъти – болни
подсъдими, болни адвокати, неправилно
призовани свидетели, неизпълнени поръ-
чки от френска страна. Съдът допуска
всякакви искания – например комплексна
картографска експертиза на Париж, на
района на убийството и на пътя до же-
лезопътната гара. Призованите свидете-
ли от България и Франция са над 60. Тол-
кова е и броят на томовете.
През март миналата година Шумен-
ският окръжен съд излиза с оправдателна
присъда. Прокуратурата обжалва. Дело-
то е изпратено във Великотърновския
апелативен съд. Междувременно при по-
сещението си у нас френската правосъд-
на министърка Рашида Дати обсъжда ка-
зуса с министър Тачева.
На 22 януари тази година подсъдимите
са напълно оправдани за убийството.
Стойчев е оправдан и за нелегалното вли-
зане в страната.
Така родните магистрати доказаха на
Франция, че българският съд не работи
под медиен и международен натиск. За-
щото България е известна правова държа-
ва. Нещо повече – държава на прависти…

Alleged killers of Bulgarian student in Paris acquitted after nine years of judicial flip-flops

15:09 Mon 26 Jan 2009 – Svetlana Guineva

http://www.sofiaecho.com/

Upholding a Shoumen District Court verdict passed in March 2008, the Veliko Turnovo Court of Appeals pronounced the two men accused of murdering a Bulgarian student in Paris not guilty, which prompted French ambassador to Bulgaria Etienne de Poncins to display his indignation in an official statement sent on January 22 2009.

In the court case that has been carrying on, on and off, for almost five years, Bulgarian authorities, with the co-operation of French police, have been trying to solve the murder of the 24-year-old law student Martin Borilski. Since his murder in 2000, French investigation efforts have provided evidence incriminating Georgi Zhelyazkov and Stoyan Stoichkov, acquaintances of Borilski, Bulgarian daily Dnevnik reported on January 23.

Back in 2000, after failing to answer text messages and phone calls for several days, friends of Borilski’s signalled the French authorities and he was discovered dead in his flat in Paris on July 20. He had been stabbed more than 90 times and his skull was smashed with a dumbbell.

Two years later, both Zhelyazkov and Stoichkov were prosecuted for the alleged murder of Borilski. All evidence gathered by the French investigation, including bits of Zhelyazkov’s skin and blood under the victim’s nails, was more or less disregarded by the defence as not in compliance with the Bulgarian penal procedure code. Zhelyazkov and Borilski had been high school classmates in Varna, and stayed in touch when the former arrived in 1999 to study in Paris.

French investigation worked on two possible reasons for the Borilski’s murder. One was that he had been pressed by the two to enter a circle for making and distributing of false credit cards and passports, which Borilski refused to do and threatened to signal the French police. The second was that Borilski was killed for money.

Since the victim and the defendants were all from Varna, the case had to be tried first at the district level and then at the court of appeals in Varna. Instead, the case was transferred to the Shoumen district court.

According to initial information, prosecutors and judges in Varna officially withdrew from the case. Media reports have speculated that the reason for this was the fact that Zhelyazkov’s father, Borislav Zhelyazkov, was a former deputy head of the prosecutor’s office in Varna. Now, Borislav Zhelyazkov is one of the most influential attorneys in the city.

Dnevnik daily reported that the case was transferred to Shoumen and that the trial began only after, in 2003, Nicolas Sarkozy, the then-French interior minister, posed the question about the progress of the case before his Bulgarian counterpart at the time, Georgi Petkanov. In 2008, during her visit to Bulgaria, French justice minister Rachida Dati discussed the case with her Bulgarian counterpart, Miglena Tacheva, the French embassy said on January 22.

After the acquittal was announced on January 21 2009, ambassador De Poncins expressed in the statement his indignation and confusion regarding the court’s decision. His statement also said that the verdict came nine years after the crime had been committed, while, during that time, the alleged killers were walking free.

“At a time when the Bulgarian Government is demonstrating its will for deep reforms within the judicial system, yet another acquittal for a criminal act shows, unfortunately, the continuous difficulties that Bulgarian judicial institutions are experiencing when the crime calls for a just sentence,” De Poncins said.

Veliko Turnovo’s verdict can be appealed before the Supreme Prosecutor’s Office of Cassation.

Под неизменния знак на провала

Dnevnik.bg

От Светломира Димитрова

Последна промяна в 20:13 на 26 яну 2009, 2095 прочитания, 64 коментара Илюстрация: Иван Кутузов

Още недоизречени, думите на Жак Баро, че Европейският съюз чака от България присъди, и главният прокурор Борис Велчев заедно с министъра на правосъдието Меглена Тачева впрегнаха статистиката, за да обявят, че всъщност магистратите си вършат работата – цели 95% от делата завършвали с присъда. Петно на България лепвали само знаковите дела, в които “ние сме се вторачили”. А те били само 5 процента. Тъкмо тази “добра” новина да грабне сърцата на публиката, и френският посланик я “сюрпризира” със съобщение до медиите по случая “Борилски”: “Посланикът на Франция в България г-н Етиен дьо Понсен приема с голямо учудване и неразбиране съдебното решение от 21 януари 2009 г. на великотърновския съд, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж.” Важен момент в този случай е, че френските криминалисти бързо разкрили евентуалните извършители, след като иззели веществени доказателства – косми в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата. Разследващите във Франция стигнали до двама съученици на убития варненец – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Установили, че веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите им. Самият Борилски е описан като интелигентен, ведър и много успешен млад човек, който, завършвайки магистратура по право в Сорбоната, работи в престижна компания в Париж. Според едната версия двамата са искали от приятеля си да участва във фалшифициране на пари и документи, а според другата – просто заради грабеж. Като основни причини за оправдателната присъда в България българските магистрати изтъкват липсата на мотиви за убийството. Подсъдимите твърдят, че са участвали в побой, но след тях е имало други посетители. Доказателствата на френските служби включват и присвоения от подсъдимите телефон на жертвата и негова кредитна карта. Според разследващите събраният материал е напълно достатъчен двамата да получат осъдителни присъди. Те обаче са оневинени и от Шуменския районен, и от Великотърновския апелативен съд. Очевидно казусът влиза в тези 95% “успешни” дела, които не могат да се таксуват като знакови. Но защо тогава се налага да се намесва лично посланикът на чуждата страна, където е проведено следствието? Много просто. Защото френската държава се интересува от резултатите на всеки съдебен процес – от установяването на престъплението до осъждането на извършителите. А у нас все така се случва, че значение има не това, което става в съдебната зала, а онова, което е край нея. Защото в много случаи контекстът се оказва по-важен от самото дело, а не може да се пренебрегне и антуражът на обвинените – и явният, и скритият. Освен набъбналото до 60 тома дело през изминалите 9 години съдебните анали крият още интересни факти за процеса, който малко български медии следят. Още през 2002 г. френският вестник “Фигаро” пише: “Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група” Вестникът твърди, че противно на очакванията на френските криминалисти, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Те се питат каква е тайната роля, която би могъл да е изиграл магистратът – баща на заподозрения (двамата подсъдими са на свобода срещу парична гаранция по 2000 лв.). Заглавието на съобщението е “Френската полиция се сблъсква с българската мафия” По-късно, на 4 ноември 2002 г., цялата варненска прокуратура, както и 11 варненски съдии си правят отвод по случая с писмо до ВКП. През януари 2003 г. днешният френски президент Никола Саркози, тогава вътрешен министър, пристига на посещение в София и пита тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за развоя на делото за убийството на българския студент. Едва тогава то е разпределено в шуменския съд, където продължава повече от 4 години. През есента на 2008 и сегашният министър на правосъдието Рашида Дати задава същия въпрос на София. И сега всички получиха отговора – втора оправдателна присъда. “Тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това редовно се отбелязва в докладите на Европейската комисия”, отбелязва още френският посланик в писмото си от 22 януари. Ако имате доверие в българското правораздаване, попадате сред 17-те процента български граждани, които му вярват според последния Евробарометър. За сравнение, почти всеки втори европеец има доверие в съда. А мнението на европейските институции поразително съвпада с мнението на българските граждани. И вероятно затова българската държава е най-често осъжданата от Европейския съд в Страсбург. Само че предпочита да плати за това с парите на своите граждани, вместо да заработи по европейски. А делото “Борилски” не е просто нелеп криминален случай и “незнаков”, както биха го определили управляващите. Напротив – изключително знаков е за българската съдебна система, в която с потресаваща честота Наказателният кодекс се превръща в оправдателен Знаем, че съдът трябва да бъде строг, но справедлив. Но отдавна вече е ясно, че тази държава не принадлежи на гражданите. И съдът не им принадлежи. Значение за държавата и съда имат други интереси, поставени над тези на гражданите. И не е нужно дълбоко вглеждане в събитията, които се случват тук, за да се види, че грижата на тази държава не е как да гарантира свободите на гражданите си, а как да им ги отнема, не как да насърчи инициативността им, а как да я смаже. Не как да ги направи достойни граждани, а как да ги корумпира. Тя принадлежи сама на себе си – кой ще кара трамвая и кой ще върти обръчите… Такава държава не може сама себе си да осъди. И ако един ден все пак сегашните недосегаеми прекрачат прага на някой затвор, ще можем да кажем, че нещата се се променили. А “знаковите” дела затова са знакови – защото най-ясно показват състоянието на системата. И тъкмо по тази причина вторачването в тях и отвън, и отвътре ще продължи.

Антикорупциoнен доклад – Случаят Борилски

АНТИКОРУПЦИОННА ГРУПА

РАЗСЛЕДВАНЕ НА КОРУПЦИОННИ СЛУЧАИ

Въведение

Антикорупционната група за натиск бе създадена през май 2001 г. от шест известни личности, ангажирани в борбата с корупцията и ползващи се с широко обществено доверие. Групата бе в състав: Валерий Русанов – ръководител на Групата, председател на фондация “АКСЕС – София”; Румяна Червенкова – журналист от в. “Дневник”; Ясен Бояджиев – журналист от “Инфорадио”; Йово Николов – журналист от в. “Капитал” и доц. Весела Табакова – преподавател по журналистика в Софийския университет. По време на изпълнение на настоящия проект като член на Групата бе привлечен и Евгений Тодоров – журналист от “Пловдивска обществена телевизия”, Пловдив.

До конституирането на Групата през 2001 г., ролята на структурите на гражданското общество бе съсредоточена основно върху изучаването и описването на корупцията като проблем – провеждане на социологически, икономически и социални изследвания. През периода 2001-2002 г. Антикорупционната група за натиск въведе нов момент в борбата с корупцията, а именно – да сезира прокуратурата по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с материали от българския печат, съдържащи достатъчно данни за извършени корупционни престъпления. С течение на времето обаче стана ясно, че този модел може да бъде оптимизиран – с извършването на собствени допълнителни разследвания по конкретни случаи на корупция, за да може до прокуратурата да достигат все по-убедителни доказателства за наличие на корупционни практики. Настоящият проект е резултат именно на този натрупан във времето и изкристализирал опит в борбата с корупцията.

Случай “Мартин Борилски”

Случаят “Мартин Борилски” привлече вниманието на Антикорупционната група с няколко свои характеристики. От една страна, това бе силният международен отзвук, който този случай предизвиква във Франция – факт, свързан с авторитета на България в чужбина и представата, която подобни прояви формират за нея. От друга страна, това бе реакцията на съдебната система в случай, когато – макар и по косвен начин – се оказва замесен човек от нейните среди. И на трето място – чисто човешкият аспект на случая, в който жестоко и безсмислено е прекъснат млад човешки живот.

Вниманието на групата по случая бе привлечено от няколко обширни публикации, плод на разследване на вестник “Дневен труд” от 27 и 28. 09. 2002 г. и 10. 12. 2002 г. под общо заглавие “Кой уби Мартин Борилски?”. От публикациите става ясно, че няколко дни преди първата публикация, на 13 и 17. 09. 2002, френските вестници “Фигаро” и “Монд” разкриват ужасяващи факти за убийството на 20 юли 2000 г. на студента по право в Сорбоната, българина Мартин Борилски. Той е бил убит от свои сънародници по особено садистичен начин. Вестник “Дневен труд” описва реакцията на френските власти, които предприемат веднага разследване на случая. То ги довежда до извода, че в убийството са замесени съграждани на жертвата от гр. Варна. Френските следователи заминават за Варна, където искат да разпитат заподозрените. Оказва се, че единият от тях (Георги Желязков) е син на бившия магистрат Борислав Желязков (бивш зам.-шеф на Окръжна следствена служба в гр. Варна), който междувременно е станал известен адвокат в града. Френските следователи се сблъскват с явно нежелание от страна на българските власти да съдействат пълноценно за изясняване на истината. Негласно колегите на бащата на заподозрения от Варна не желаят да помогнат на френските следователи, въпреки декларираната на думи готовност. Налице е прехвърляне на отговорността от варненското следствие на Софийска градска прокуратура (според варненския следовател от българска страна Пламен Райчев, случаят е прехвърлен на Софийска градска прокуратура една година преди публикациите в “Дневен труд” поради отказа на варненските магистрати да работят по него). Нещо повече, оказва се, че следите на делото се губят и проверката на българския следовател (същият Пламен Райчев) по него не е дала резултат, което е недопустимо от гледна точка на досъдебния процес и оставя известни съмнения за преднамереност.

Въпреки това френските следователи успяват да съберат сериозни данни, уличаващи заподозрените в извършване на престъплението. Липсата на движение по делото обаче го поставя на практика в задънена улица и едва след публикациите на в. “Дневен труд” на заподозрените (Георги Желязков и Стоян Стоичков) е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Само че тя трае само броени часове и Варненският окръжен съд я заменя с гаранция от 2000 лв. на всеки от двамата заподозрени. На практика, те са на свобода и реалните действия по делото намаляват с отдалечаване на случая във времето.

След публикациите във в. “Дневен труд” Антикорупционната група за натиск възложи на Групата за действие да се запознае по-обстойно със случая и да предложи съответни мерки. Извършен бе анализ на съмненията за корупция в средите на варненските магистрати. Бе извършен и правен анализ на мотивите на Варненския окръжен съд за изменение на мярката за неотклонение на двамата обвиняеми за убийството на Мартин Борилски в парична гаранция от 2000 лв. Освен запознаване с фактите, изложени в разследването на “Дневен труд”, Групата за действие издири и публикациите във френската преса. Запознаването с тях даде възможност да се оформи по-пълна картина на целия случай и да се направят някои изводи за поведението на българските институции, участващи в неговото изясняване. Според френската преса, зациклянето на случая се дължи преди всичко на връзките на бащата на единия от заподозрените с българската полиция и магистратура. Нещо повече, още в своето заглавие от 13. 09. 2002 г. вестник “Фигаро” констатира: “Френската криминална полиция се сблъсква с българската мафия”, като се има предвид именно задкулисното влияние и подкупване на полицаи и магистрати в България.

Антикорупционната група за натиск бе запозната с фактите и констатациите, направени от Групата за действие, които насочват към сериозни съмнения за умишлено протакане на делото и потулване на случая от страна на българските магистрати. В резултат Антикорупционнта група взе решение да бъдат сезирани Върховната касационна прокуратура и Висшият съдебен съвет с материалите и констатациите на Групата. Така в края на месец януари 2003 г. от името на групата бяха изпратени писма до Върховна касационна прокуратура и Висшия съдебен съвет, в които подробно се изтъкват аргументите и съмненията за потулване на случая “Мартин Борилски”.

Реакцията на прокуратурата бе много бърза при често критикуваните в общественото пространство темпове на работа на тази институция. Още в началото на месец февруари (10. 02. 2003 г.) се получи обстоен отговор (Вж. Приложение, писмо с вх. № 27/10. 02. 2003 г.) от Върховна касационна прокуратура. В писмото на прокуратурата се набляга на сложността на случая, което е наложило прилагането на особени правила по Наказателно-процесуалния кодекс и Конвенцията за правна помощ по наказателни дела – което, на свой ред, е довело до удължаване на срока за разследване. В отговора на прокуратурата, като аргумент за нейната пасивна позиция се посочва и обстоятелството, че изземването на случая от Варненската окръжна прокуратура и превъзлагането му на Софийската градска прокуратура е станало поради самоотвода на варненските прокурори по случая. Освен това, допълнително забавяне по случая се е получило и поради самоотвода на съдиите от Варненския апелативен съд, които също се оттеглят от вземане на решения по случая, което е наложило превъзлагане и на техните правомощия на Софийския апелативен съд.

Отговорът на прокуратурата поставя редица въпроси за отговорността на част от варненската магистратура по случая и за това доколко магистрати и полиция във Варна са в състояние да отговорят на обществените очаквания за справедливо и независимо правораздаване. Тези въпроси са от компетенцията на Висшия съдебен съвет, който бе сезиран от Антикорупционната група и би следвало да се запознае с доста странното поведение на част от варненските магистрати. В случая обаче Висшият съдебен съвет не реагира по никакъв начин на сигнала на Антикорупционната група и може само да се гадае дали това не е свързано с липса на достатъчно воля и желание на членовете на ВСС за намеса в случаи, когато са нарушени нормалните принципи на съдопроизводство от страна на техни колеги.

В крайна сметка, през месец февруари 2004 г. българската преса информира, че е започнал съдебен процес по убийството на Мартин Борилски в Шумен.