Франция би арестувала още утре двама по делото “Борилски”

Светослав Терзиев

29.01.2009

http://www.segabg.com

Франция би арестувала още утре предполагаемите според нея убийци на българския студент Мартин Борилски през 2000 г., които бяха оправдани от съдилища в Шумен и Велико Търново. “Издали сме международна заповед за арест още на 6 ноември 2001 г. и тя още е в сила. Щом двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона пресекат границата на България, ще бъдат арестувани независимо в коя страна се намират”, каза пред “Сега” представител на френските власти. Париж не е прекратявал процесуално-следствените действия срещу двамата, въпреки че девет години чакаше търпеливо решението на българския съд. Тъй като престъплението е извършено в Париж, те ще бъдат съдени и във Франция, дори задочно. Законът там предвижда от 25 години до доживотен затвор за убийството, извършено по садистичен начин с 93 удара с нож. Решението на българския съд не пречи на френските магистрати също да се произнесат по делото и те ще смятат за валидна своята присъда, обясни източникът на “Сега”. През 2007 г. съдът във Варна се е произнасял по европейска заповед за арест на Стоичков, но е решил в негова полза, научи още “Сега”. При това съдиите във Варна не са си направили отвод както когато е трябвало да се произнесат по задържането на обвиняемите през 2002 г. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Това даде повод на магистратите от Варна да се дистанцират от казуса. Върховният касационен съд обаче определи делото да се гледа в Шумен, който също попада в апелативния район на морската столица.

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАД ШУМЕН, СВЪРШЕНИ ДЕЛА – НЕВИНОВНИ: Присъда Георги Желязков, Стоян Стоичков

Присъда от 27.03.2008г. Признава подсъдимият Г.Б.Ж., ЕГН – **********, роден на 06.05.1979 год. в гр. София, живущ ***, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител със С.А.С. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Признава подсъдимият С.А.С., ЕГН – **********, роден на 29.02.1980 година в гр. Варна, живущ ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 14.07.2000 година до неустановена дата през 2000 година при условията на продължавано престъпление излязъл и влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта както следва: 1/ на 14.07.2000 година през ГКПП Аерогара – София излязъл за Р. Франция с полет на БГА “Балкан” LZ 431, като използувал чужд задграничен паспорт серия К № 3790123, принадлежащ на Веселин Станимиров Димитров; 2/ на неустановена дата през 2000 година през неустановен ГКПП влязъл през границата на страната като използувал неустановен чужд задграничен паспорт; ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Признава подсъдимия С.А.С., ЕГН – ********** и ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител с Г.Б.Ж. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.Н.В., ЕГН – ********** срещу подсъдимите Г.Б.Ж. и С.А.С. граждански иск в размер на 400 000 – четиристотин хиляди лева за причинените и неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски по делото в размер на 12 615 – дванадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева остават за сметка на държавата. Веществените доказателства по делото на основание чл. 111 от НПК да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което веществените доказателства: чифт тъмносини гуменки, марка Адидас с дължина 27.5 см да се върнат на Г.Б.Ж.. Веществените доказателства – оригинални заявления за издаване на обикновен задграничен паспорт сер. К № 3790123/95 и за продължен срок на същия на Веселин Станимиров Димитров и заявление за нов паспорт 327875280/2002 на същото лице находящи се на листа 49 – 58 в т. 36 от следственото дело да се върнат на ОДП гр. Варна. Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

Казусът “Борилски” и абсурдите на правосъдието българско

25 Януари 2009

Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com

Липсата на правосъдие в България отново е на дневен ред. Този път причината е оправдателната присъда, която Апелативният съд на Велико Търново произнесе на 21 януари по делото за убийството на Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж. Реакцията този път бе еднозначна и ясно изразена на дипломатическо равнище: френският посланик Етиен дьо Понсен, наблюдавал лично процеса, заяви директно, че приема решението “с голямо учудване и неразбиране”. В специална декларация на френското посолство се заявява, че “тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди”. Текстът на декларацията подчертава, че това абсурдно решение не е единичен прецедент, а практика, която е добре известна в рамките на ЕС, която “редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка”.

Толкова остра дипломатическа реакция съдебната ни система не е предизвиквала от славните времена на Филчев насам. Тя бе практически неизбежна – защото става дума за дело, което е наистина емблематично за корупцията и асурдното загърбване на закона, които в годините на прехода се превърнаха в основни характеристики на съдебната ни система.

Става дума за казус, който е решен еднозначно от френското следствие – и за престъпници, чиято вина е безусловно доказана. Мартин Борилски е убит от двама свои състуденти – обвиняемите с днешна дата Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Убийството е извършено по особено жесток начин – като тялото на убития е прободено 93 пъти с нож, а черепът му е размазан с гира. Убийците са разпознати от свидетел; намерени са кръв и косми по дрехите им, за които ДНК анализът е потвърдил, че принадлежат на убития; също такъв анализ е потвърдил и че пробите на органични тъкани, взети изпод ноктите на Борилски, принадлежат на неговите убийци. След убийството те са се изкъпали в банята на жертвата си, взели са негови дрехи, по-късно намерени при обиск; взели са и неговия мобилен телефон и през целия ден са звъняли по него, включително и до България, което също е установено от френското следствие.

Както френските, така и българските следователи са убедени, че доказателствата са предостатъчни, за да бъде произнесена присъда за убийство – и вероятно френската страна е очаквала това да се случи в кратък срок след като е предала двамата убийци на българското правосъдие. Очакванията се оказват напразни: делото се точи цели седем години, по него практически не се работи, убийците са пуснати без никаква мярка за неотклонение. Процесът предизвиква епидемия от отводи сред варненската магистратура: единадесет съдии и цялата варненска прокуратура си правят отвод по това дело през 2002 г. – при това прокуратурата отказва да въздаде справедливост със специално писмо до ВКП. Абсурдът е толкова очевиден, че този казус бива поставен на дневен ред от самия Никола Саркози в качеството му на вътрешен министър при неговото посещение в България през 2003 г. Едва след неговия протест съдебните процедури започват отново – като делото е преразпределено в Шумен, тъй като няма варнески магистрати, готови да се заемат с него. Започват, за да ударят и там на камък – и за да приключат пет години по-късно с потвърдена от апелативния съд оправдателна присъда.

Причините? Те са известни на всички: Борислав Желязков, бащата на Георги Желязков, е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна. Не само, допълва френската преса. Според заглавие във “Фигаро” “Френската полиция се сблъсква с българската мафия”. Статията посочва, че “бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група.” Днес Борислав Желязков е един от най-известните варненски адвокати и контактите му с висши фигури в правосъдната ни система очевидно са доста стабилни, за да бъде постигната такава недосегаемост при едно повече от очевидно престъпление.

За пръв път се сблъсках с този омерзителен казус през 2003 г., когато до мен достигнаха данни, свързани с това дело – от които ставаше ясно, че същото е “смачкано” по волята на най-високата инстанция в прокуратурата – тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Жалбата на Иванка Вълчева до ВСС и ред други получатели от 29.11.2002 г. недвусмислено посочва, че по делото не се работи, а убийците са на свобода поради близките приятелски отношения между Борислав Желязков и Никола Филчев. Цитирано е името на българския следовател по делото – Пламен Райчев, според когото данните от ДНК пробите и другите доказателства са безспорни. Посочен е и механизмът, по който правните действия са замразени – чисто и просто делото е изискано от завеждащия отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов – и не се връща на следователите. Приложих тази жалба към набора от 105 документа, които на 5.12.2002 г. връчих внесох до правосъдния министър Антон Станков и ВСС като доказателство за твърденията в моето Открито писмо до същите, визиращо престъпните действия и бездействия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Естествено, по този казус, както и по останалите, не последва никаква реакция.

Пита се обаче защо днес, когато и Филчев, и Цеко Йорданов вече не са сред определящите фигури в правосъдната система, положението е същото, и съответно – каква е разликата между тогава и сега – примерно в българската прокуратура. Защо се стига до подобни оправдателни присъди по кристално ясно дело за убийство по особено жесток начин, което на всичкото отгоре е било протакано цели седем години. Защо този абсурд съвпада  с острата критика на ЕС точно по повод липсата на правосъдие в България, изразена от зам. председателя на Европейската комисия Жак Баро, според когото “много малко положителни резултати”, а делата срещу престъпността увисват незавършени и се точат с години. И не е ли този казус сам по себе си престъпление; не носят ли самите съдии и прокурари наказателна отговорност по членовете на НК и НПК – например за възпрепятстване на правосъдието? И накрая: как след всичко това като граждани на тази страна да повярваме, че “съдиите както навсякъде в ЕС, така и в България, взимат решенията по вътрешно убеждение и съгласно законите на страната”, както твърди еврокомисарят Меглена Кунева точно по този повод?

Делото „Борилски” тръгва и във Франция: Обвинителният акт за убийството на българския студент вече е в съда в Париж

Рада Григорова

segabg.com

Сряда, 28.1.2009 г.

Казусът с жестокото убийство в Париж на студента Мартин Борилски вече е поставен и пред съда във Франция. Всеки момент трябва да започне дело там, обясни адвокатът на майката на жертвата Петър Величков пред БНТ вчера. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда на двамата подсъдими – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, четена първо от Окръжния съд в Шумен. Борилски бе умъртвен с 93 удара с нож през юли 2000 г. в Париж. Подсъдимите са негови съученици от Варна. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Цялата варненска прокуратура и 11 варненски съдии си направиха отвод по казуса и така делото попадна в Шумен. “Няма пречка, ако във Франция бъде произнесена осъдителна присъда, тя да бъде изпълнена”, смята адвокатът. Той подчерта, че отделен въпрос е дали според споразуменията и международните договори може да се изтърпява в България. Висши магистрати също обясниха, че от значение в случая е кой съд ще се произнесе първи с окончателна присъда – българският или френският. Адвокат Величков обясни, че в момента подготвя жалбата си срещу решението на великотърновския съд. Той прогнозира, че Върховният касационен съд ще върне делото за ново гледане в старата столица, тъй като долните инстанции са пренебрегнали твърде много доказателства в мотивите си. Шуменският окръжен съд изцяло изгради присъдата върху версията на двамата подсъдими, посочи защитникът. Така например при първия си разпит единият от тях казва, че е виждал жертвата два месеца преди убийството. После се казва друго – че няколко часа преди убийството са били в апартамента и са присъствали на скандал между Борилски и трима неидентифицирани до момента французи. Адвокатът посочи още, че жертвата и подсъдимите са били в много близки отношения. “Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито”, пита още Величков. Миналата седмица френският посланик Етиен дьо Понсен се възмути от оправдателната присъда. Убийството е разкрито бързо и френските власти предават извършителите на България. Тялото на жертвата е намерено в апартамента му в Париж на 20 юли 2000 г. Установено е, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите на Желязков и Стоичков. Има и други доказателства – у Желязков по-късно е намерена кредитната карта на жертвата.

Гаранция Франция

http://www.temanews.com

ТЕМА 3/2009 3
АНТРЕ

Гаранция
Франция
Валери Запрянов

Тогава, когато съдът работи под на-
тиск, това не е правова държава.”
Тази правилна мисъл принадлежи на пра-
восъдния министър Тачева. Взимам я наза-
ем от едно нейно интервю по повод на
критиките, изказани от еврокомисаря
Жак Баро, защото е илюстрация за свобо-
дата на българското правораздаване.
Тази седмица Великотърновският апела-
тивен съд доказа, че Франция трябва да
се учи от нас, ако иска да стане правова.
Урокът се състоя пред френския посланик
Етиен дьо Понсен, който остана трайно
впечатлен и объркан. Дори в специална
декларация си призна, че изпитва учудва-
не и неразбиране защо в България подсъди-
мите обикновено биват оправдавани.
Ами защото оправданието е национал-
на черта! Колкото повече ни обвиняват,
толкова повече се оправдаваме. Освен
това нашите съдии оглеждат доказател-
ствата бавно и методично като трън-
ски майстори кирпич, защото бързата
работа е срам за съдията. Ако въпросно-
то дело беше гледано в Париж, подсъди-
мите щяха да лежат вече девета година.
Всъщност престъплението е извършено
във френската столица. На 18 юли 2000
година в апартамента си зверски е убит
Мартин Борилски, млад юрист с обещава-
що професионално бъдеще. Черепът му е
разбит с гира, а върху тялото му съдеб-
ният лекар установява 93 прободни рани.
Френската полиция, понеже няма време за
излишни разсъждения, набързо стига до за-
подозрените, които според нея се оказ-
ват българи. И както по филмите, започ-
ват едни изследвания на съдържанието
под ноктите на убития, на намерените в
апартамента захвърлени окървавени дре-
хи и всякакви улики. ДНК анализът устано-
вява, че събраният биологичен материал
може да не e от заподозрения Георги Же-
лязков, но подобна вероятност е само 1
на 15 трилиона. За другия обвиняем – Сто-
ян Стойчев, тази вероятност е 1 на 236
милиарда. В 1000 страници френските
следователи описват останалата факто-
логия – за откраднатия мобилен апарат
на жертвата, с който чрез друга карта
единият обвиняем е говорил с баща си и с
леля си, за намерената в него кредитна
карта на убития, за задържането им без
билети във влака за Монпелие, за връща-
нето на единия в България с фалшив доку-
мент за самоличност и т.н. И понеже
жертвата и заподозрените са българи от
Варна, французите решили съдебното де-
ло да се състои у нас. Само че цялата вар-
ненска прокуратура и 11 съдии си правят
отвод. Изтъкваната причина е познан-
ството им с бащата на Желязков, който
е бивш зам.-шеф на варненското след-
ствие и настоящ мастит адвокат. Две
години след убийството никой не е аре-
стуван. Френският вестник “Фигаро” из-
лиза със статия за “сблъсъка на френската
криминална полиция и българската ма-
фия”. Изданието обвинява полицията, че
прикрива извършителите. Темата се под-
хваща от “Монд”. Вестник “Труд” прави
разследване. Обвинението се поема от
Софийската прокуратура и има изгледи
да тръгне съдебен процес. Но Цеко Йорда-
нов, скандално уволненият шеф на отдел
“Следствен” във Върховната касационна
прокуратура, изненадващо назначава нов
наблюдаващ прокурор. Във ВКП е прибра-
на да отлежава втората френска съдеб-
на поръчка, както и международната за-
повед за задържане на Георги Желязков.
Все пак двамата са прибрани в полиция-
та, но са пуснати под гаранция от по 2
хил. лева.
През 2003 година президентът Никола
Саркози, който спечели признателността
ни, като успя да върне от Либия българ-
ските медицински сестри, е все още само
министър на вътрешните работи. При
посещението си у нас изрично пита Геор-
ги Петканов докъде е стигнало делото. В
резултат прокуратурата изтупва прах-
та от папките и процесът започва в Шу-
менския окръжен съд. Започва с отлагане –
8 поредни пъти още в началото. Оттога-
ва се е отлагал десетки пъти – болни
подсъдими, болни адвокати, неправилно
призовани свидетели, неизпълнени поръ-
чки от френска страна. Съдът допуска
всякакви искания – например комплексна
картографска експертиза на Париж, на
района на убийството и на пътя до же-
лезопътната гара. Призованите свидете-
ли от България и Франция са над 60. Тол-
кова е и броят на томовете.
През март миналата година Шумен-
ският окръжен съд излиза с оправдателна
присъда. Прокуратурата обжалва. Дело-
то е изпратено във Великотърновския
апелативен съд. Междувременно при по-
сещението си у нас френската правосъд-
на министърка Рашида Дати обсъжда ка-
зуса с министър Тачева.
На 22 януари тази година подсъдимите
са напълно оправдани за убийството.
Стойчев е оправдан и за нелегалното вли-
зане в страната.
Така родните магистрати доказаха на
Франция, че българският съд не работи
под медиен и международен натиск. За-
щото България е известна правова държа-
ва. Нещо повече – държава на прависти…

Петър Величков в “Денят започва”: Как се развива делото “Борилски”

27.01.2009 / 08:23

Българска национална телевизия

Водещ: Сега към скандалния случай “Борилски”. Припомням сюжета, който присъства навсякъде последните дни във вестници и новини. През 2000 г. 24-годишният студент по право Мартин Борилски е зверски убит в апартамента си в Париж. Прободен е 93 пъти с нож за хартия, а с тъп твърд предмет са натрошени лицевите кости на черепа. ДНК-пробите отпращат френските криминалисти към приятелите на жертвата Георги Желязков и Стоян Стоичков. Делото за жестокото убийство трябваше да се гледа във Варна, но там всички си направиха самоотвод. Беше разпределено по-късно в Шуменския окръжен съд. Твърди се, че отказът на варненските магистрати да се занимават с делото е заради позицията на бащата на един от обвиняемите Борислав Желязков. Той е бил заместник-шеф на Окръжната следствена служба във Варна и един от най-известните адвокати в съда. От страна на френските криминалисти са предоставени доста веществени доказателства – косми в ръцете на убития, парчета кожа под ноктите му, окървавени чужди дрехи, многобройни следи от ДНК. Прави се експертиза и е изчислено, че вероятността следите да са на някой друг, а не на Георги Желязков, е едно към 15 трилиона, а в случая с другия обвиняем – 1 към 236 млрд. Също така френската полиция доказва, че Георги Желязков е използвал телефона на жертвата след убийството. Открита е и кредитната карта на жертвата в обвиняемите. На 21 януари Апелативният съд във Велико Търново излезе с оправдателна присъда, която потвърждава оправдателната и на първоинстанционния съд в Шумен. Това предизвика дори френския посланик, който наблюдаваше делото, да изрази възмущение. Знаем, че със случая е запознат и френският президент Никола Саркози, който в качеството си на вътрешен министър през 2003 г. се интересуваше от българския си колега какво става с делото. Дълго предисловие. Бързам да премина към разговора с адвоката, който представлява майката на убитото момче Иванка Въчева. Г-н Петър Величков, добро утро.

Петър Величков: Добро утро.
Водещ: Бихме ли могли да кажем оттук насетне какво следва, защото има и подписка, има очаквания да потърсите от международна правозащитна или някаква институция оттук насетне справедливост? Но предстои все пак върховен съд, който може да потвърди оправдателната присъда или да го върне отново, нали така?
Петър Величков: Да. Значи, аз ще ви помоля да се има предвид, че споделям разбирането и съм твърд застъпник на това, че всички въпроси, касаещи дали е извършено убийство от тези лица, предадени на съд или не, следва да се решават в рамките на съдилищата на Република България.

Водещ: Те са обвиняеми.
Петър Величков: Единствено компетентен съд да преценява всички тези факти, част от които, по мое скромно мнение, не се интерпретират правилно. Има такова нещо. Но правото да го преценяват и да мотивират едно свое решение съдилищата е единствено и само на тях.

Водещ: Доколкото разбрах обаче, всеки момент се очаква да започне дело и в самата Франция. Възможно ли е, ако тук се излезе с оправдателна присъда на последна инстанция, а там присъдата е различна, да има изтърпяване на наказание, или обратно – едната ще обезсмисли другата?
Петър Величков: Още от самото начало се води паралелно следствие в Париж – в Парижката следствена служба и в България. В един момент идват представители на полицията от Франция и извършват някакви действия и в България. Доколкото бъдещо осъдително решение на френския съд би могло да се приведе в изпълнение, моето скромно мнение, преди всичко на разпоредбите на българския Наказателнопроцесуален кодекс, и доколкото успях по това дело да се запозная с разпоредбите във френския и на международното законодателство, е, че няма пречка, ако има осъдителна присъда, те да бъдат по един начин или по друг приведени в изпълнение тези присъди…

Водещ: Тоест ако ги Франция ги осъди, би трябвало да изтърпят наказанието си. Казвате „няма пречка”, но задължително ли е да стане или по-скоро…
Петър Величков: Не… Те във всички случаи ще изтърпяват присъдата, ако има осъдителна. Но отделен въпрос е според споразумението и според международните договори дали могат да ги изтърпяват в България.

Водещ: Това също е странно. Имаше упреци, че девета година… Всъщност девет години ще станат от убийството…. Упреци към нашата правосъдна система. В същия момент в самата Франция не е започнало досега дело. То да не би да е отговор на очакването тук да има осъдителни…
Петър Величков: Причината не е само в мудност, има го и този момент от изчакване от едната или от другата страна, но като цяло във всички държави, не само в Европа, правосъдието особено по наказателни дела е малко бавно и мудно.

Водещ: „Обвинявам този съд в корупция” – това са думи на майката на Мартин Иванка Въчева при първата инстанция. Подкрепяте ли това подозрение и това обвинение?
Петър Величков: Аз лично съм заявил на моята доверителка, че не допускам, мое мнение, ако иска да го изпълнява, тя да прави каквито и да е изявления, защото нейните изявления са като на всяка тежко пострадала майка и те имат емоционален характер. Това да обвиниш един съд в корупция е всичко друго, но не и издържано, защото трябва да докажеш, че е корумпиран съдът. Това, че мотивите, с които съдът не приема нашата теза и доводи, още не значи, че е корумпиран. Отделен въпрос е, че аз имам много факти и данни, и доказателства, които съдът не ги кредитира, казано на правен език. Тоест не ги използва… нали…

Водещ: Не са взети под внимание доказателства…
Петър Величков: … или не дава отговор защо не ги използва.
Водещ: Кое например?
Петър Величков: Значи, аз ще си позволя, защото все пак съм участник в този процес, да посоча два факта, на които и досега двете инстанции не дадоха отговор.

Водещ: В мотивите ги няма, така ли?
Петър Величков: Не дават отговор в мотивите и двата състава. Шуменският окръжен съд, това съм го изложил и в моята пледоария, изцяло изгради своята присъда върху разработената защитна версия от двамата подсъдими. И в подкрепа на това, че това, което говоря е истина, е следният факт – при първия разпит на единия от подсъдимите той казва, че е виждал жертвата два месеца преди датата на убийството. И това е записано черно на бяло.

Водещ: И не е виждал повече?
Петър Величков: И не е виждал повече. Това е факт, който съдът е длъжен до коментира в своите мотиви.

Водещ: Какво значи това? Че е излъгал първия път ли?
Петър Величков: Аз не казвам, че е излъгал или не, защото няма произнасяне на съда. Съдът е този, който трябва да каже излъгал ли е…

Водещ: Но за какво говори това твърдение?
Петър Величков: Това говори за пропускане на важни факти от съда, който решава съдбата на хората в участници в процеса.

Водещ: Просто не е взето под внимание и не е направен коментар на твърдението на единия… На кой? На Георги Желязков?
Петър Величков: Написано е от единия от двамата в обяснение. Сега аз няма да кажа на кой от двамата…

Водещ: Че не го е виждал от два месеца…
Петър Величков: Не го е виждал два месеца преди това.

Водещ: После се казва друго – че са били в апартамента и са си тръгнали…
Петър Величков: Аз се изразих, че тази версия, която се разработи, е защитна и заради това, че те са могли да дадат съвсем спокойно обяснения, ако не са извършители – не на осмата година от процеса, а много по-рано и да се приключи, и да се изясни.

Водещ: Тук е сменяно твърдението, според вас?
Петър Величков: И още един факт ми позволете.

Водещ: Да.
Петър Величков: Значи, това е повече житейски и човешки като факт, но за мен не е нормално… Те се намират в близки отношения с убитото момче, и то много близки… След като са присъствали по тяхната версия на убийството, и между другото те категорично излагат мотиви, доводи и обяснения, че са присъствали, когато друго лице „Х” извършва убийството, и затова всички следи по тях са от това присъствие.

Водещ: Но в мотивите е, че са излезли от квартирата…
Петър Величков: Това е по-късен момент. Аз няма да коментирам повече от това, което смятам, че може да се каже от фактите и доказателствата. Но житейски и човешки не е нормално дълъг период от време, след като те вече знаят и са присъствали там. Това ми е въпрос от следствие тяхната защитна теза, защото те сега я излагат. Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито? Нито звънят, когато излизат от там…

Водещ: … тяхната защитна версия, че те са свидетели и знаят за това убийство, но няма данни те да са сигнализирали на когото и да било. Това твърдите като втори факт, който…
Петър Величков: Това е като въпрос, на който все пак трябва да има отговор в мотивите от съда. Нищо, че възниква от чисто човешки отношения.
Водещ: Добре, има и… Дадени ли са, между другото, от Франция нови улики и утежняващи вината доказателства? Защото чух такова намерение от страна на френската държава. Изразено беше изумление от присъдата от страна на посланика Дьо Понсен.
Петър Величков: Значи, аз няма да си позволя да коментирам изявленията на който и да е представител на френската държава…

Водещ: Да… Дали са дадени допълнителни материали?
Петър Величков: Също така мога да отговоря на този въпрос дали са дадени допълнителни доказателства – да, вярно е. Аз лично ги получих и лично ги представих на съда във Велико Търново. Съдът допусна едното доказателство, то е писмено, другото писмено доказателство не го допуснаха.

Водещ: А вярно ли е, че има самопризнания от страна на обвиняемите?
Петър Величков: Това също няма да го коментирам и няма да дам отговор, тъй като касае, за мен поне, важно доказателство по делото.

Водещ: Добре. Още два конкретни въпроса, взимам повод от мотивите. Те са много важни. Според свидетелски показания на съсед, французин, от горния етаж на апартамента, където е извършено убийството, той чул виковете на убития в полунощ, но тогава Стоичков и Желязков са били във влака за Монпелие. Доказва го наложената им глоба за пътуване без билет. Това е алиби.
Петър Величков: Значи, тук, по мое скромно мнение, има смесване на два момента. И това е една от слабостите на мотивите на Великотърновския апелативен съд. Коя е причината, за мен е без значение. Това ще ми бъде един от фактите, с които ще обжалвам пред Върховния съд. Тук има, и в Шуменския окръжен съд, смесване на едно понятие откъде идват виковете. Шуменският съд приема, че виковете са отвътре и оттам гради предположението.

Водещ: Чета какво е казал съдия-докладчикът. Това пред медиите го е казал Здравко Трифонов – двамата младежи не са извършителите на това садистично деяние, защото, ето тук го казва той – „към момента на настъпване на смъртта те са били във влака за Монпелие и няма как да се телепортирали”. Тук той говори за различно местоположение на извършителите.

Петър Величков: Аз мога, но не желая да коментирам казано от член на състава, който е разгледал делото.
Водещ: Добре. В какъв срок очаквате… Въобще процедурата каква е Върховният съд да се произнесе? 15 дни има за обжалване сега.
Петър Величков: Не, един месец е срокът за обжалване. Аз готвя жалбата. Аз застъпвам и мисля, че ще стане така. Тезата е, че Върховният съд просто ще отмени решението на Апелативен съд – Велико Търново и ще върне делото за разглеждане от друг състав. Твърде много са доказателствата, които съдът пренебрегва в своите мотиви на решението…

Водещ: Защо според вас? Казвате, че не можете да обвините съда в корупция, значи в нещо друго.
Петър Величков: Аз все пак работя 35 години наказателно право и си давам сметка, че не може да се говори безотговорно или това, което се казва пред медиите, не може да е онова, което е в делото. Моята работа е да го кажа в съда и да го кажа така, че да е в интерес на моята теза и на моя клиент. Дали някой е корумпиран или не е – не е моя работа. И аз си уважавам моите колеги и считам, че….

Водещ: Защото клиентката го беше казала за Шуменския съд.
Петър Величков: Именно. Не трябва да се говори така по мое скромно мнение.

Водещ: Добре. Само да кажете кога очаквате да започне делото във Франция, защото съобщихте, че има…
Петър Величков: По мое скромно мнение – всеки момент. Внесен е…

Водещ: И това според вас ще е отговор на факта, че тук не беше присъдено това, което очакваше френската страна.
Петър Величков: Сега… Ако ми позволите една корекция на казаното от г-н посланика. В интерес на истината, защитата на подсъдимите не оспорва тези експертизи. Значи, след като не ги оспорва този факт, че едно на колко милиона…

Водещ: На петнайсет трилиона е вероятността да е от друг материалът.
Петър Величков: Да… Е безсмислено да се сочи като факт сега. Те ги признават този факт, но те сочат други причини, за да е налице този резултат. И то го сочат, както казах, осем години след извършването.

Водещ: Добре. Ние ще продължим тази тема, но многократно, между другото, беше казано, че съдиите са застанали с имената си зад тази присъда, редно е да ги кажем. Председател – Йорданка Неделчева, членове – Здравко Трифонов и Румян Жеков – Апелативен съд – Велико Търново. Ние ще ги търсим. Не знам дали… Вярно ли е, че всъщност при произнасяне на присъдата това е станало на закрити врата, че сте били изгонили медиите, или няма такова нещо?
Петър Величков: Да се прави разлика между първоинстанционна присъда и решение на въззивен състав… Първоинстанционната присъда е последният съдебен акт, с който завършва процесът – първа инстанция. Тоест чете се и се огласява в залата непосредствено след завършване на процеса. „Решение” се казва присъдата на втория въззивен състав и тя се огласява в едномесечен срок след приключване на заседанието. Така че да се укоряват съдиите, че са изгонили някого или са били некоректни, е некоректно. Това не може да…

Водещ: Не са длъжни да го правят?
Петър Величков: Просто е незнание на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

Водещ: Добре. Ние, разбира се, оставаме с очакването понякога да има повече обяснения пред обществото, особено когато има изключително големи подозрения по отношение на една или друга присъда. Благодаря ви за участието.
Петър Величков: Позволете… Извинявайте… Не зная…Сигурно ви притиска времето.

Водещ: Да?
Петър Величков: Значи, недейте журналистите, вие, като един от журналистите, да смятате, че участниците в процеса са длъжни да изнасят всичко на показ, просто защото се вреди на обективната истина.

Водещ: Така е. Но девет години да се чака обективната истина, това не е правосъдие, г-н Величков, първо. И второ, при всички тези подозрения, изказани не от кой да е, а от френската страна официално, имаме повод да смятаме, че има нещо, което не е редно в случая.
Петър Величков: Добре. Аз също съм… И то мисля много повече от вас, защото имам много други дела, които така се протакат.

Водещ: Девет години…
Петър Величков: Много други. Но какво друго трябва да се направи, освен да се спазва законът?

Водещ: Добре. Благодаря ви много за участието. Адвокат Петър Величков, с неговия коментар.

Под неизменния знак на провала

Dnevnik.bg

От Светломира Димитрова

Последна промяна в 20:13 на 26 яну 2009, 2095 прочитания, 64 коментара Илюстрация: Иван Кутузов

Още недоизречени, думите на Жак Баро, че Европейският съюз чака от България присъди, и главният прокурор Борис Велчев заедно с министъра на правосъдието Меглена Тачева впрегнаха статистиката, за да обявят, че всъщност магистратите си вършат работата – цели 95% от делата завършвали с присъда. Петно на България лепвали само знаковите дела, в които “ние сме се вторачили”. А те били само 5 процента. Тъкмо тази “добра” новина да грабне сърцата на публиката, и френският посланик я “сюрпризира” със съобщение до медиите по случая “Борилски”: “Посланикът на Франция в България г-н Етиен дьо Понсен приема с голямо учудване и неразбиране съдебното решение от 21 януари 2009 г. на великотърновския съд, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж.” Важен момент в този случай е, че френските криминалисти бързо разкрили евентуалните извършители, след като иззели веществени доказателства – косми в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата. Разследващите във Франция стигнали до двама съученици на убития варненец – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Установили, че веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите им. Самият Борилски е описан като интелигентен, ведър и много успешен млад човек, който, завършвайки магистратура по право в Сорбоната, работи в престижна компания в Париж. Според едната версия двамата са искали от приятеля си да участва във фалшифициране на пари и документи, а според другата – просто заради грабеж. Като основни причини за оправдателната присъда в България българските магистрати изтъкват липсата на мотиви за убийството. Подсъдимите твърдят, че са участвали в побой, но след тях е имало други посетители. Доказателствата на френските служби включват и присвоения от подсъдимите телефон на жертвата и негова кредитна карта. Според разследващите събраният материал е напълно достатъчен двамата да получат осъдителни присъди. Те обаче са оневинени и от Шуменския районен, и от Великотърновския апелативен съд. Очевидно казусът влиза в тези 95% “успешни” дела, които не могат да се таксуват като знакови. Но защо тогава се налага да се намесва лично посланикът на чуждата страна, където е проведено следствието? Много просто. Защото френската държава се интересува от резултатите на всеки съдебен процес – от установяването на престъплението до осъждането на извършителите. А у нас все така се случва, че значение има не това, което става в съдебната зала, а онова, което е край нея. Защото в много случаи контекстът се оказва по-важен от самото дело, а не може да се пренебрегне и антуражът на обвинените – и явният, и скритият. Освен набъбналото до 60 тома дело през изминалите 9 години съдебните анали крият още интересни факти за процеса, който малко български медии следят. Още през 2002 г. френският вестник “Фигаро” пише: “Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група” Вестникът твърди, че противно на очакванията на френските криминалисти, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Те се питат каква е тайната роля, която би могъл да е изиграл магистратът – баща на заподозрения (двамата подсъдими са на свобода срещу парична гаранция по 2000 лв.). Заглавието на съобщението е “Френската полиция се сблъсква с българската мафия” По-късно, на 4 ноември 2002 г., цялата варненска прокуратура, както и 11 варненски съдии си правят отвод по случая с писмо до ВКП. През януари 2003 г. днешният френски президент Никола Саркози, тогава вътрешен министър, пристига на посещение в София и пита тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за развоя на делото за убийството на българския студент. Едва тогава то е разпределено в шуменския съд, където продължава повече от 4 години. През есента на 2008 и сегашният министър на правосъдието Рашида Дати задава същия въпрос на София. И сега всички получиха отговора – втора оправдателна присъда. “Тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това редовно се отбелязва в докладите на Европейската комисия”, отбелязва още френският посланик в писмото си от 22 януари. Ако имате доверие в българското правораздаване, попадате сред 17-те процента български граждани, които му вярват според последния Евробарометър. За сравнение, почти всеки втори европеец има доверие в съда. А мнението на европейските институции поразително съвпада с мнението на българските граждани. И вероятно затова българската държава е най-често осъжданата от Европейския съд в Страсбург. Само че предпочита да плати за това с парите на своите граждани, вместо да заработи по европейски. А делото “Борилски” не е просто нелеп криминален случай и “незнаков”, както биха го определили управляващите. Напротив – изключително знаков е за българската съдебна система, в която с потресаваща честота Наказателният кодекс се превръща в оправдателен Знаем, че съдът трябва да бъде строг, но справедлив. Но отдавна вече е ясно, че тази държава не принадлежи на гражданите. И съдът не им принадлежи. Значение за държавата и съда имат други интереси, поставени над тези на гражданите. И не е нужно дълбоко вглеждане в събитията, които се случват тук, за да се види, че грижата на тази държава не е как да гарантира свободите на гражданите си, а как да им ги отнема, не как да насърчи инициативността им, а как да я смаже. Не как да ги направи достойни граждани, а как да ги корумпира. Тя принадлежи сама на себе си – кой ще кара трамвая и кой ще върти обръчите… Такава държава не може сама себе си да осъди. И ако един ден все пак сегашните недосегаеми прекрачат прага на някой затвор, ще можем да кажем, че нещата се се променили. А “знаковите” дела затова са знакови – защото най-ясно показват състоянието на системата. И тъкмо по тази причина вторачването в тях и отвън, и отвътре ще продължи.

ВИРУСЪТ “БОРИЛСКИ” ДУШИ РОДНАТА ТЕМИДА

23.07.2008 в. Банкеръ 4 коментари

Осем години скита се без дом и покой делото за заклания във Франция български студент Мартин Борилски, за да влезе най-сетне в Апелативен съд – Велико Търново. Осма година килърите на Мартин са на свобода, а съдии и прокурори масово хвърлят отводи.

Първото заседание по скандалния процес трябваше да се проведе в началото на месеца, но беше отложено заради неявяване на адвоката на майката на жертвата. Заради това, че не беше предупредил съда предварително, защитникът Петър Великов беше глобен от съда с 500 лева.

Всъщност по подсъдност делото за жестокото убийство на 24-годишния Мартин трябваше да се гледа в Окръжния и след това в Апелативния съд във Варна като втора инстанция. Вместо това обаче с разпореждане на ВКС то бе разпределено в Шуменския окръжен съд.

Причината са масовите отводи от страна на прокурорите и магистратите в морската столица. На 4 ноември 2002 г., с писмо до ВКП цялата варненска прокуратура дружно се отказа от участие в процеса. Постъпката им бе последвана и от 11 съдии.

Това не е случайно. Както се казва, всяка крушка си има опашка. Просто по стечение на обстоятелствата бащата на единият от подсъдимите – Борислав Желязков, е един от най-известните в момента адвокати и бивш заместник-шеф на Окръжната следствена служба в морската столица.

Началото на процеса беше преди четири години, след като стартира на 22 февруари 2004 г. в Шумен. Поради тежестта на извършеното престъпление и обществения интерес той се разглежда от петчленен съдебен състав с председател Нели Батанова, шеф на Окръжния съд в Шумен. Подсъдими са Георги Желязков и Стоян Стоичков – Барона, и двамата от Варна, бивши приятели на жертвата Мартин Борилов.

Обвинението срещу тях е за извършване на предумишлено убийство по особено жесток и мъчителен начин. Материалите по делото са събрани в 32 тома, които впоследствие нараснаха до 60 тома. Най-любопитното е, че още на първото заседание съдия Батанова се закани да съди бързо и справедливо, но това така и не се случи благодарение на повратливостта на българското правосъдие.

Според френските криминалисти уликите срещу заподозрените са достатъчни за съдебно решение, санкциониращо извършено от тях убийство. Папките по делото също са изпълнени с доказателствен материал.

Въпреки това обаче, типично по български, още в началото делото внезапно зацикля и е отлагано цели осем поредни пъти. В по-голямата си част причина за отлаганията са неизпълнени поръчки от френска страна. По време на целия процес защитата на обвиняемите оспорва събраните от френските криминалисти доказателства, тъй като те противоречали на българския НПК. Общо призованите свидетели от Франция и България са над шестдесет. Не всички от тях, разбира се, се явяват пред Темида, за да бъдат разпитани.

След четиригодишна агония най-после на 27 март 2008 г. Шуменският окръжен съд произнесе дълго чаканата присъда. Обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха напълно оправдани по повдигнатото им от прокуратурата обвинение. Искът на майката на жертвата в размер на 400 хил. лв. за причинените й неимуществени щети също бе отхвърлен като недоказан.

След произнасянето на присъдата загубилата завинаги сина си Иванка Въчева бе потресена: “Обвинявам този съд в корупция. Нямам доказателства за това, но самата присъда е красноречиво доказателство. Не зная как у нито един от съдиите и заседателите не се намери в една капка разум. Ако не намеря справедливост тук в България, ще си търся правата в международните инстанции”, заяви тя.

Не по-малко изненадани от оправдателната присъда бяха и прокурорът, и останалите присъстващи в залата. Представителят на държавното обвинение също беше категоричен, че ще обжалва пред въззивната инстанция решението на окръжните съдии.

Студентът по право в Сорбоната Мартин Борилов беше намерен мъртъв на 20 юли 2000 г. в квартирата си на ул. “Льо Курб” № 154 в Париж. Младият мъж е в страната на поетите от 1995 година. През 2000 г. завършва магистратура и започва работа в американо-френска адвокатска кантора с начална заплата от 4 хил. долара. Година по-късно уменията и талантът му са оценени и заплатата му е повишена на 10 хил. долара.

На 20 юли 2000 г двама от приятелите на Мартин – Алексис Грамбла и Каролин Тексие подават сигнал в пожарната и полицията. Те са обезпокоени, че от два дни не са виждали Мартин. Вратата на квартирата му е заключена. Младежът не отговарял и на мобилния си телефон.

Когато вратата на жилището е разбита, гледката потриса и свикналите на какво ли не криминалисти. Двадесет и четири годишният младеж лежал мъртъв в една от стаите, подпрян на лакти до леглото си. Тялото и дрехите му били потънали в локви съсирена кръв. По-късно съдебният лекар ще установи, че по тялото на жертвата са били открити 97 прободно-порезни рани, нанесени от хладно оръжие. Още по-късно ще стане ясно, че това оръжие е нож за хартия. Освен че цялото тяло на Мартин е надупчено, черепът му допълнително е счупен с твърд предмет, за който също е установено, че е спортна гиричка.

С разследването на престъплението се заемат опитни френски криминалисти. Те изземат голямо количество веществени доказателства – чужди косми, намерени в двете ръце на убития, дънки с кръв по тях, бежов панталон с окървавен колан. От дрехите французите успяват да изолират три различни ДНК. Едната е на Борилски, другите обаче са на неизвестните му гости, които не е изключено и да са неговите убийци.

Разследването и отсяването на възможните заподозрени отвежда криминалистите до двамата сънародници на убития – Георги Желязков и Стоян Стоичков. Георги и Мартин били приятели още от френската гимназия във Варна, която и двамата завършили. През 1999 г. Георги също заминал да учи в Париж, където Мартин вече бил още от 1995-а. Там двамата редовно се срещали и контактували.

Истинският тласък в развитието на разследването обаче дало сравняването на намерените върху дрехите на жертвата и местопрестъплението ДНК-следи с тези, взети от двамата българи. Проведените лабораторни експертизи били категорични. Откритото ДНК върху дрехите на убития е на Георги Желязков, а това върху джинсите на Мартин – от Стоян Стоичков. Под ноктите на убития също била изолирана ДНК на Желязков. За привличането на двамата българи като обвиняеми роля изиграват и показанията на съседката на убития Мари Бори, както я наричали.

По време на разпита тя разказва, че на 18 юли 2000 г, два дни преди юристът да бъде открит мъртъв, около 20.00 часа чула някакъв странен шум от квартирата му и излязла да види какво става. Когато отворила вратата на апартамента, видяла в коридора двама непознати мъже. Единият – по-висок, вървял с бързи крачки към асансьора. Вторият, по-дребен, подтичвал след него. Направеното физическо описание от съседката на непознатите било доста близко до това на Желязков и Стоичков.

След като разследването се съсредоточило върху двамата българи, криминалистите се натъкнали и върху други любопитни подробности, които още повече затвърдили подозрението за съпричастност на Стоичков и Желязков в жестокото убийство.

Така например в деня, когато бил убит Мартин, двамата многократно набирали номера на жертвата, звъняли на лелята на Георги в Монпелие, както и на домашния телефон на баща му във Варна. Справката в мобилния оператор показала, че картата, от която са извършени позвъняванията, е на името на Георги Желязков. След убийството двамата задигнали от квартирата на Мартин скъпия му мобилен телефон и сложили картата на Георги в него.

През декември 2002 г. Георги Желязков и Стоян Стоичков са привлечени официално като обвиняеми. По време на разпитите те категорично отричат да имат пръст в убийството на сънародника и съгражданина си. Оспорват събраните от французите доказателства. Въпреки това обаче разследването на френската полиция приключва категорично с доказателства за виновност и мнение за съд за предумишлено убийство.

И тъй като и жертвата, и обвиняемите са българи, делото според французите трябва да бъде гледано също в България. Папките с доказателствата, експертизите и протоколите от разпитите на свидетелите, вещите лица и обвиняемите са изпратени от Франция, за да послужат на правосъдието ни. Как бяха използвани те, става ясно от произнесената първоинстанционна оправдателна присъда.

Един от основните въпроси, който така и си остана да виси без отговор, е за причините, довели до жестокото и хладнокръвно убийство. Според едната от версиите Мартин Борилски е бил притискан от своите сънародници да се включи в група за фалшифициране и пласиране на кредитни карти и паспорти. Тъй като отказал и заплашил, че ще издаде Георги и Стоян на френската полиция, те решили да го ликвидират.

Другата версия е, че е бил убит за пари, тъй като при обиска кредитната му карта била намерена у Георги. Според един от свидетелите Мартин знаел, че обвиняемите имат финансови проблеми. Те вече били взели около 12-20 хил. франка (2-3 хил. евро) от друг техен колега.

След пристигането на томовете с документите и доказателствата от Франция нашеското правосъдие въобще не си дава зор. Стига се дотам, че през есента на 2002 г. двата най-авторитетни френски вестника, “Фигаро” и “Монд”, обвиняват българската полиция и правосъдие, в умишлено прикриване на убийците на студента.

Казусът “Борилски” става причина на 28 януари 2003 г при визитата си в София тогавашният вътрешен министър и бивш президент на Франция Никола Саркози да попита вътрешния министър по онова време Георги Петканов очи в очи докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. Под натиска на френските вестници в началото на 2004 г. делото най-после тръгва. За да приключи четири години по-късно с безумната оправдателна присъда на шуменските окръжни магистрати.

“Вярата и надеждата ни сега са изцяло в справедливостта на магистратите от Апелативния съд. Велико Търново е по-далеч от Варна, отколкото Шумен, и това ни крепи. Тълкувайте го както искате. Смятаме, че вашите магистрати са честни и неподкупни, иначе не биха били избрани за апелативни съдии, правораздаващи над няколко области. Не искаме много. Искаме просто справедливост. Убийците да си получат доживотните присъди. И да се спре най-после тази гавра с паметта на Мартин. Ако това не стане в България, ще търсим справедливост пред Европейския съд”, сподели близка роднина на жертвата преди първото заседание в Съдебната палата във Велико Търново. Случайно или не, и то беше отложено. Така че вирусът “Борилски”, от който нашето правосъдие се е тръшнало на легло, продължава да е на дневен ред.
(§22)
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.

Делото Борилски… Трагедията на България…

Нека започна с малък цитат от предложения по-долу линк на по-раншно съдебно решение с оправдателна присъда:

“И сега в настоящите съображения да се твърди, че
убийството е извършено с користна цел, а именно отнемане на
мобилен апарат активиран със сим карта и кредитна карта е логически
non sens. Пострадалият както и подсъдимите са възпитаници на
четвърта езикова гимназия – в гр. В.. Тук е необходима и една
ремарка относима към възражението на А. п. пред настоящия състав
относно факта, че подсъдимият С. не може да не знае френски, след
като е завършил Френска гимназия в гр. В.. Макар и да не е ноторно
известно, широко известно е /не са необходими тук и някакви писмени
доказателства/, че елитната Френска гимназия в гр. В.. Ж. Кюри” от
1958 г. до средата на седемдесетте години съществува в своя чист
вид. Впрочем в тези години не едно самостоятелно езиково училище
загуби своята автономия /това не важи пр. за френската и английската
гимназии в София, които запазиха своята самостоятелност/. Така след
окрупняването френската гимназия в гр. В. съчетава вече и английски,
както и испански паралелки. В този смисъл от тогава наименованието
на въпросното училище е „Четвърта езикова гимназия”. Така следва
да се отговори и на въпроса на прокурора защо подсъдимият С. не
знае френски, тъй като той е завършил испанска паралелка, а и не
винаги втори език там е френски. Общото обаче е, че млади хора
завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно
съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане
на подобни вещи, едва ли не с улични похвати. Безспорно не
съществува формално и неформално образование от индивиди, нито
отделен индивид, на които априорно да бъде отречена възможността
да извършат всякакъв род престъпления, включително и най тежките
против личността. И все пак в конкретиката на настоящия казус би
трябвало да бъде установен действителен, а не някакъв мним мотив.
Вероятно и поради това, такъв липсва в обвинителния акт.”

Извън целия тон на Шуменския съд, който е просмукан с излишни и напълно безмислени извадки от правната теория, в горния абзац те вкарват и очевадно противоречащи си съвдения като ненужно да бъдат показвани факт. А именно: щом доброто дете е учило в елитно френско училище във Варна не може за една кредитна карта и един мобилен апарат да направи убийство! Или: Това елитно френско училище е било толкова качествено много отдавна, сега не можем да презюмираме, че неговите възпитаници говорят френски, защото образователната ни система се скапа, е, с изключение на софийската френска и първа английска гимназии.

Не ви ли стана смешно???

И поради гореизброените “факти”, нека прокуратурата да си измисли по-добър мотив за убийство от отнемане на кредитна карта и мобилен телефон от толкова възвишени деца, богати, че и възпитаници на скапаната френска варненска гимназия.

Ихаааа!!!!

Очевидно е, че и прокурорите си ги е бивало, ама тези съдии от Шумен трепат всичката риба!!!!

Нямало убийство, французи били истинските убийци.
И то при положение, че лично Адвокат Желюзков още при началото на бг следствие по делото, в присъствието на т. нар. “френска бригада”, както съдът от Шумен я кръщава, признава, че синът му е убиец????

Ихааа!!!!

И естествено, бг следствие не допуска тези бащиснки показания, защото тъпите французи от бригадата дошла в бг не били поизкали предварително бащата да дава показания!!!!!!!!!!!

А мотивите на убийците?

С какви мотиви според Вас убиха Стоян в Студенстки град през декември 2008?
Мотивите за мен са ясни: две надрусани пишлемета нямат пари, вдигат скандал, не им пускат и изпадат в готин бяс, гаврейки се и убивайки, ругайки чушки в боба, и чувствайки се като големи мъже. Нямаш си на представа колко убийства в бг, и колко изнасилвания са направени със същия първичен мотив: КЕФЪТ ДА УБИВАШ….
А ето ги и мотивите на съда:

Click to access g-156-08.pdf

те са написани по ужасно сладък фльонгин начин съвсем целенасочено…

При осъдителни присъди за ясни дела не се пише с този шопенхауерски стил.
Искам да споделя нещото, което навява най-голяма безнадеждност в сърцето ми при този случай.

Видяхте ли, че тази новина, макар и тиражирана лично от френския посланик, не беше представена почти никъде. Освен : Само 2 национални телевизии, няма да ги цитирам, и само настоящия ежедневник. Познавам хора от екипа на Дневник и ги поздравявам за смелостта!!!

Но разбирате колко е тъжно това…
Аз не защитавам нищо тук…

Но съм потресена от бг правосъдие, бг общество и от това колко тъпи могат да бъдат хората в България. Защото все още познавам някои страхотни хора в България.

Политиците и съдийте ги познавам достатъчно. Но имах някаква малка надежда за другите хора, че някой ден, някак си ще започнат да различават черното от бялот. И да махнат сивите очила, да махнат 1984 Оруел матрица от главите си.
На мен изобщо не ми е смешен мотивът кражба в конкретиката на делото. Кражба на нов скъп мобилен телефон и кредитна карта, която дали е изолзвана или не няма никакво значение.

Какво като са били приятели? Моята вила я обираха няколко пъти приятели и роднини… Виках Полиция. И Мартин е щял да извика, най-вероятно… Между приятели…

Следи от кръв, следи от тъкани под ноктите, къпане след действието? Това нормалните следи, които твоите приятели оставят у вас след гости ли са?

Френското следствие е проверило и кантората, където е работил Мартин, и дома му за други следи. Следи от други хора няма от такъв вид и обем.

А защо невинните момчета си тръгват след убийството и не викат полиция дори анонимно, като са невинни? /…. Пардон, те не знаят френски, защото варненската френска се е скапала по това време вече.

А и друго важно доказателство, за тяхната невинност. Викът на мнимите френски убийци: “Не прави това” на френски. Те нали не знаят френски, няма как думите да са излязли от устите им….

А защо французите не ги съдят сами, а дават делото на България е по простата причина, че имаме двустранно споразумение с тях за начин на действие при подобни ситуации. И във Франция обикновено международните договори се спазват. ..

Наистина се надявам Франция сега вече, при настоящите обстоятелства да задвижи делото, макар и задочно, защото съм сигурна, че няма да има шенс БГ да се съгласи да прати въпросните добри момченца на съд във франция за деяние, по което нашият демократичен съд вече ги е оневинило по всички точки.

Относно глупостта казана от вас и от министърката на правосъдието и от бащата Желязков, че френският посланик се намесва грубо в БГ суверенитет и вътрешни дела: Ние вече сме част от ЕС. Това значи по дефиниция пренасяне на суверенитет.
Освен това конкретното дело е извършено на френска територия и Франция вече е инвестирала много пари и труд по разкриването му. Много повече от тези 12 000 лева, разходи по бг дело, останали за сметка на майка България след оневиняването на децата….
Ето ви и един линк на Дневник, разказващ за хубавия бизнес на г-н
Светослав Иванов, кръвен брат на момчето Желязков, което както ни Обясни ВТ Съд е невинно по всички обвинения, който е подпомагал активно братчето си в процеса на неговата невинност във Варна, Шумен и Търново. По думи на тамошни магистрати…

А и според “Правен Свят”…
“Но както изглежда и обвиняемите и жертвата не са някакви диви чобани, които се колят при най-малкия повод.” – прочетох в един форум по темата…

От къде изглежда?
Дали са или не са, аз не знам, за обвиняемите. За жертвата знам, защото той никого не е убил, намерил си е смъртта само.

А съдиите? Те назначиха през 2007 ужасно важни стратегически за делото експертизи, които френските бригади целенасочено не направили на времето.
И данните от допълнително исканите от обвиняемите експертизи, назначени и проведени години след убийството, през което време техните адвокати и приятели имаха време да построяват и моделират тезата си за двамат допълнителни френски нападатели… бяха в основата на оправдателните присъди.

И съответно всички тези експертизи дават доста относителни “факти” за храната в стомаха, която години по-късно е била удивително прясна… Според експертите в БГ и според съдиите…
А медиите старателно покриват цялото дело да не стигне до широката публика, въпреки че агенциите го пуснаха.

Мисля, че с такива неща трябва да се обоснове един истински и чист протест против властта, за можем да очакваме резултати.

Каква е разликата между това дело и делото на Стоян от Студентски град? Единствено, че последното е много по-скорошно. Но няма гаранции, че ще се развие по различен начин. След 9 години някъде.

Липсва всякаква воля за единност и справедливост. Всячко се мери с различен аршин, според кой кой е, на кого е и подобни.

А някои хора в този форум ме озадъчават с глупостта на твърденията си. Или им липсва наистина здрав разум, или и те са хора на някого и се опитват да манипулират дори такива скромни форумчета….

Тъжно е…

Лека му пръст на Мартин, и на Стоян… Две напразни жертви на децата на нашия преход… Вече не вярвам в него. Не е преход, поколенията се смениха и сега действат още по-кръвожадни хора, по още по-скрит начин, а близките и роднините им тайно им завиждат и биха искали и те да можеха така.

Живеем в малка държава на роднини, в която да си имаш вуйчо владика е най-голямото щастие, което може да ти се случи. Дори ако отидеш в Париж. Кодето и да си.

Държава, в която дори протестите се правят манипулирано и никой не показва че разбира това….

Страх ме е….