ENVIRONMENT: Bulgaria Going Down a Slippery Slope

http://www.ipsnews.net/

By Claudia Ciobanu BUCHAREST,

Mar 3 (IPS) The World Ski Cup for women last weekend was organised in Bulgaria at a ski resort whose development is partially illegal, and which is damaging a world heritage site. A report published by the Save Pirin Coalition and endorsed by several environmental organisations in Bulgaria claims that the development of the Bansko Ski Zone has severely damaged the Pirin National Park, one of the two United Nations Educational, Scientific and Cultural Organisation (UNESCO) world heritage sites located in Bulgaria. Bansko is a recently expanded and modernised ski resort in south-western Bulgaria, 160 km from capital Sofia in the Pirin mountains. Measurements made by experts from Save Pirin, and information provided by the management of the Pirin Park show that construction has been carried out on 247 hectares of land instead of the 99 hectares for which the developers received authorisation from the Bulgarian Ministry of Environment and Water in 2001. Furthermore, Save Pirin claims that environmental impact assessment agreements have been breached. The authors of the report argue that around 1,000 hectares have been modified for construction of ski slopes and associated transport and living infrastructure. Intense excavation and massive deforestation have led to the washing away of soil layers and the emergence of huge crevices. Natural habitat has been fragmented, and species like the brown bear have been driven from their usual locations. Asked whether they had looked into environmentalists’ claims of illegalities when choosing Bansko as a location for the world cup, International Ski Federation (FIS) representative Riika Rakic told IPS that “the FIS helped the Bulgarian Ski Association and the local organisers at the resort engage an environmental advisor to assess the situation and develop long-term strategies in this area.” Suspicions of past illegalities did not affect the choice of location because “FIS relies on its members to ensure that they respect and comply with all national regulations and legislations in all their activities.” The development has been controversial for some time. The European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) was earlier an investor in Bansko; it owned a share in the Bulgarian First Investment Bank, the institution which coordinated all investments in Bansko. But after complaints from environmentalists and from UNESCO, EBRD sold its share in the First Investment Bank in December 2006. The Bulgarian Ski Association, the FIS partner in charge of the Bansko event, is run by Tseko Minev, who is also the main shareholder in the Bulgarian First Investment Bank. Minev, who was in 2007 the third richest man in Bulgaria, has repeatedly expressed support for development of another ski resort in the Vitosha National Park, close to capital Sofia. Bulgaria hopes to organise the Winter Olympics in the next decade, and Vitosha would be needed to complement the facilities in Bansko. Development of the Vitosha Ski resort has been marred by controversy from the outset. “The Vitosha Ski Company is 90 percent owned by an offshore company, Elora Management Ltd, registered on the British Virgin Islands, and one of the serious problems is that it is completely unclear who is behind the company and what is the source of the money,” Katerina Rakovska from the World Wildlife Fund Danube Carpathian Programme (WWFDCP) told IPS. “As we all know, lack of transparency is the mother of corruption.” As the skiers in the Friday race were sliding down the slopes of Bansko, the centre of Sofia was filling up with people protesting the decision to fire three directors of national parks (Vitosha, Strandja and Vrachanski Balkan). On Friday morning, Bulgarian media had quoted an opposition claim that the directors would be fired soon because of their resistance to construction in the parks. Many Bulgarians were excited over the skiing event, in the categories of downhill and Super G (super-giant) in the 2009 FIS Alpine Ski World Cup; the country has not been on the world ski cups schedule since 1984. The organisation of the cup was indication that the country is able to offer up to standard tourism and sports facilities. Tourism has traditionally played a major role in Bulgarian development. Before 1989, the Black Sea coast was a popular destination for summer tourists from countries east of the Berlin Wall, gaining it the nickname ‘the Red Riviera’. Post-socialist governments have continued to focus on tourism infrastructure development, both on the coast and in the mountains. With prices still low for Western tourists, Bulgaria was able to attract close to two million foreign visitors in just the first half of 2008 (Bulgaria’s own population is seven million). The cash inflows from the tourism industry are certainly welcome for Bulgaria, the poorest country in the European Union. Bulgarians themselves enjoy the new opportunities for sports and entertainment, although prices in resorts like Bansko are too high for many. The Bulgarian Ski Federation is currently training 3,000 Bulgarian children free of charge, in an attempt to popularise the sport and breed future champions. No Bulgarian woman has yet won a World Cup event. But Bulgarian environmentalists are now worried by the environmental cost of these plans. Far from trying to contain the damage, they fear developers in Bansko will continue to expand their reach inside the National Parks. (END/2009)

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАД ШУМЕН, СВЪРШЕНИ ДЕЛА – НЕВИНОВНИ: Присъда Георги Желязков, Стоян Стоичков

Присъда от 27.03.2008г. Признава подсъдимият Г.Б.Ж., ЕГН – **********, роден на 06.05.1979 год. в гр. София, живущ ***, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител със С.А.С. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Признава подсъдимият С.А.С., ЕГН – **********, роден на 29.02.1980 година в гр. Варна, живущ ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 14.07.2000 година до неустановена дата през 2000 година при условията на продължавано престъпление излязъл и влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта както следва: 1/ на 14.07.2000 година през ГКПП Аерогара – София излязъл за Р. Франция с полет на БГА “Балкан” LZ 431, като използувал чужд задграничен паспорт серия К № 3790123, принадлежащ на Веселин Станимиров Димитров; 2/ на неустановена дата през 2000 година през неустановен ГКПП влязъл през границата на страната като използувал неустановен чужд задграничен паспорт; ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Признава подсъдимия С.А.С., ЕГН – ********** и ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител с Г.Б.Ж. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.Н.В., ЕГН – ********** срещу подсъдимите Г.Б.Ж. и С.А.С. граждански иск в размер на 400 000 – четиристотин хиляди лева за причинените и неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски по делото в размер на 12 615 – дванадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева остават за сметка на държавата. Веществените доказателства по делото на основание чл. 111 от НПК да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което веществените доказателства: чифт тъмносини гуменки, марка Адидас с дължина 27.5 см да се върнат на Г.Б.Ж.. Веществените доказателства – оригинални заявления за издаване на обикновен задграничен паспорт сер. К № 3790123/95 и за продължен срок на същия на Веселин Станимиров Димитров и заявление за нов паспорт 327875280/2002 на същото лице находящи се на листа 49 – 58 в т. 36 от следственото дело да се върнат на ОДП гр. Варна. Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

Казусът “Борилски” и абсурдите на правосъдието българско

25 Януари 2009

Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com

Липсата на правосъдие в България отново е на дневен ред. Този път причината е оправдателната присъда, която Апелативният съд на Велико Търново произнесе на 21 януари по делото за убийството на Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж. Реакцията този път бе еднозначна и ясно изразена на дипломатическо равнище: френският посланик Етиен дьо Понсен, наблюдавал лично процеса, заяви директно, че приема решението “с голямо учудване и неразбиране”. В специална декларация на френското посолство се заявява, че “тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди”. Текстът на декларацията подчертава, че това абсурдно решение не е единичен прецедент, а практика, която е добре известна в рамките на ЕС, която “редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка”.

Толкова остра дипломатическа реакция съдебната ни система не е предизвиквала от славните времена на Филчев насам. Тя бе практически неизбежна – защото става дума за дело, което е наистина емблематично за корупцията и асурдното загърбване на закона, които в годините на прехода се превърнаха в основни характеристики на съдебната ни система.

Става дума за казус, който е решен еднозначно от френското следствие – и за престъпници, чиято вина е безусловно доказана. Мартин Борилски е убит от двама свои състуденти – обвиняемите с днешна дата Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Убийството е извършено по особено жесток начин – като тялото на убития е прободено 93 пъти с нож, а черепът му е размазан с гира. Убийците са разпознати от свидетел; намерени са кръв и косми по дрехите им, за които ДНК анализът е потвърдил, че принадлежат на убития; също такъв анализ е потвърдил и че пробите на органични тъкани, взети изпод ноктите на Борилски, принадлежат на неговите убийци. След убийството те са се изкъпали в банята на жертвата си, взели са негови дрехи, по-късно намерени при обиск; взели са и неговия мобилен телефон и през целия ден са звъняли по него, включително и до България, което също е установено от френското следствие.

Както френските, така и българските следователи са убедени, че доказателствата са предостатъчни, за да бъде произнесена присъда за убийство – и вероятно френската страна е очаквала това да се случи в кратък срок след като е предала двамата убийци на българското правосъдие. Очакванията се оказват напразни: делото се точи цели седем години, по него практически не се работи, убийците са пуснати без никаква мярка за неотклонение. Процесът предизвиква епидемия от отводи сред варненската магистратура: единадесет съдии и цялата варненска прокуратура си правят отвод по това дело през 2002 г. – при това прокуратурата отказва да въздаде справедливост със специално писмо до ВКП. Абсурдът е толкова очевиден, че този казус бива поставен на дневен ред от самия Никола Саркози в качеството му на вътрешен министър при неговото посещение в България през 2003 г. Едва след неговия протест съдебните процедури започват отново – като делото е преразпределено в Шумен, тъй като няма варнески магистрати, готови да се заемат с него. Започват, за да ударят и там на камък – и за да приключат пет години по-късно с потвърдена от апелативния съд оправдателна присъда.

Причините? Те са известни на всички: Борислав Желязков, бащата на Георги Желязков, е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна. Не само, допълва френската преса. Според заглавие във “Фигаро” “Френската полиция се сблъсква с българската мафия”. Статията посочва, че “бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група.” Днес Борислав Желязков е един от най-известните варненски адвокати и контактите му с висши фигури в правосъдната ни система очевидно са доста стабилни, за да бъде постигната такава недосегаемост при едно повече от очевидно престъпление.

За пръв път се сблъсках с този омерзителен казус през 2003 г., когато до мен достигнаха данни, свързани с това дело – от които ставаше ясно, че същото е “смачкано” по волята на най-високата инстанция в прокуратурата – тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Жалбата на Иванка Вълчева до ВСС и ред други получатели от 29.11.2002 г. недвусмислено посочва, че по делото не се работи, а убийците са на свобода поради близките приятелски отношения между Борислав Желязков и Никола Филчев. Цитирано е името на българския следовател по делото – Пламен Райчев, според когото данните от ДНК пробите и другите доказателства са безспорни. Посочен е и механизмът, по който правните действия са замразени – чисто и просто делото е изискано от завеждащия отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов – и не се връща на следователите. Приложих тази жалба към набора от 105 документа, които на 5.12.2002 г. връчих внесох до правосъдния министър Антон Станков и ВСС като доказателство за твърденията в моето Открито писмо до същите, визиращо престъпните действия и бездействия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Естествено, по този казус, както и по останалите, не последва никаква реакция.

Пита се обаче защо днес, когато и Филчев, и Цеко Йорданов вече не са сред определящите фигури в правосъдната система, положението е същото, и съответно – каква е разликата между тогава и сега – примерно в българската прокуратура. Защо се стига до подобни оправдателни присъди по кристално ясно дело за убийство по особено жесток начин, което на всичкото отгоре е било протакано цели седем години. Защо този абсурд съвпада  с острата критика на ЕС точно по повод липсата на правосъдие в България, изразена от зам. председателя на Европейската комисия Жак Баро, според когото “много малко положителни резултати”, а делата срещу престъпността увисват незавършени и се точат с години. И не е ли този казус сам по себе си престъпление; не носят ли самите съдии и прокурари наказателна отговорност по членовете на НК и НПК – например за възпрепятстване на правосъдието? И накрая: как след всичко това като граждани на тази страна да повярваме, че “съдиите както навсякъде в ЕС, така и в България, взимат решенията по вътрешно убеждение и съгласно законите на страната”, както твърди еврокомисарят Меглена Кунева точно по този повод?

Делото „Борилски” тръгва и във Франция: Обвинителният акт за убийството на българския студент вече е в съда в Париж

Рада Григорова

segabg.com

Сряда, 28.1.2009 г.

Казусът с жестокото убийство в Париж на студента Мартин Борилски вече е поставен и пред съда във Франция. Всеки момент трябва да започне дело там, обясни адвокатът на майката на жертвата Петър Величков пред БНТ вчера. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда на двамата подсъдими – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, четена първо от Окръжния съд в Шумен. Борилски бе умъртвен с 93 удара с нож през юли 2000 г. в Париж. Подсъдимите са негови съученици от Варна. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Цялата варненска прокуратура и 11 варненски съдии си направиха отвод по казуса и така делото попадна в Шумен. “Няма пречка, ако във Франция бъде произнесена осъдителна присъда, тя да бъде изпълнена”, смята адвокатът. Той подчерта, че отделен въпрос е дали според споразуменията и международните договори може да се изтърпява в България. Висши магистрати също обясниха, че от значение в случая е кой съд ще се произнесе първи с окончателна присъда – българският или френският. Адвокат Величков обясни, че в момента подготвя жалбата си срещу решението на великотърновския съд. Той прогнозира, че Върховният касационен съд ще върне делото за ново гледане в старата столица, тъй като долните инстанции са пренебрегнали твърде много доказателства в мотивите си. Шуменският окръжен съд изцяло изгради присъдата върху версията на двамата подсъдими, посочи защитникът. Така например при първия си разпит единият от тях казва, че е виждал жертвата два месеца преди убийството. После се казва друго – че няколко часа преди убийството са били в апартамента и са присъствали на скандал между Борилски и трима неидентифицирани до момента французи. Адвокатът посочи още, че жертвата и подсъдимите са били в много близки отношения. “Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито”, пита още Величков. Миналата седмица френският посланик Етиен дьо Понсен се възмути от оправдателната присъда. Убийството е разкрито бързо и френските власти предават извършителите на България. Тялото на жертвата е намерено в апартамента му в Париж на 20 юли 2000 г. Установено е, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите на Желязков и Стоичков. Има и други доказателства – у Желязков по-късно е намерена кредитната карта на жертвата.

Гаранция Франция

http://www.temanews.com

ТЕМА 3/2009 3
АНТРЕ

Гаранция
Франция
Валери Запрянов

Тогава, когато съдът работи под на-
тиск, това не е правова държава.”
Тази правилна мисъл принадлежи на пра-
восъдния министър Тачева. Взимам я наза-
ем от едно нейно интервю по повод на
критиките, изказани от еврокомисаря
Жак Баро, защото е илюстрация за свобо-
дата на българското правораздаване.
Тази седмица Великотърновският апела-
тивен съд доказа, че Франция трябва да
се учи от нас, ако иска да стане правова.
Урокът се състоя пред френския посланик
Етиен дьо Понсен, който остана трайно
впечатлен и объркан. Дори в специална
декларация си призна, че изпитва учудва-
не и неразбиране защо в България подсъди-
мите обикновено биват оправдавани.
Ами защото оправданието е национал-
на черта! Колкото повече ни обвиняват,
толкова повече се оправдаваме. Освен
това нашите съдии оглеждат доказател-
ствата бавно и методично като трън-
ски майстори кирпич, защото бързата
работа е срам за съдията. Ако въпросно-
то дело беше гледано в Париж, подсъди-
мите щяха да лежат вече девета година.
Всъщност престъплението е извършено
във френската столица. На 18 юли 2000
година в апартамента си зверски е убит
Мартин Борилски, млад юрист с обещава-
що професионално бъдеще. Черепът му е
разбит с гира, а върху тялото му съдеб-
ният лекар установява 93 прободни рани.
Френската полиция, понеже няма време за
излишни разсъждения, набързо стига до за-
подозрените, които според нея се оказ-
ват българи. И както по филмите, започ-
ват едни изследвания на съдържанието
под ноктите на убития, на намерените в
апартамента захвърлени окървавени дре-
хи и всякакви улики. ДНК анализът устано-
вява, че събраният биологичен материал
може да не e от заподозрения Георги Же-
лязков, но подобна вероятност е само 1
на 15 трилиона. За другия обвиняем – Сто-
ян Стойчев, тази вероятност е 1 на 236
милиарда. В 1000 страници френските
следователи описват останалата факто-
логия – за откраднатия мобилен апарат
на жертвата, с който чрез друга карта
единият обвиняем е говорил с баща си и с
леля си, за намерената в него кредитна
карта на убития, за задържането им без
билети във влака за Монпелие, за връща-
нето на единия в България с фалшив доку-
мент за самоличност и т.н. И понеже
жертвата и заподозрените са българи от
Варна, французите решили съдебното де-
ло да се състои у нас. Само че цялата вар-
ненска прокуратура и 11 съдии си правят
отвод. Изтъкваната причина е познан-
ството им с бащата на Желязков, който
е бивш зам.-шеф на варненското след-
ствие и настоящ мастит адвокат. Две
години след убийството никой не е аре-
стуван. Френският вестник “Фигаро” из-
лиза със статия за “сблъсъка на френската
криминална полиция и българската ма-
фия”. Изданието обвинява полицията, че
прикрива извършителите. Темата се под-
хваща от “Монд”. Вестник “Труд” прави
разследване. Обвинението се поема от
Софийската прокуратура и има изгледи
да тръгне съдебен процес. Но Цеко Йорда-
нов, скандално уволненият шеф на отдел
“Следствен” във Върховната касационна
прокуратура, изненадващо назначава нов
наблюдаващ прокурор. Във ВКП е прибра-
на да отлежава втората френска съдеб-
на поръчка, както и международната за-
повед за задържане на Георги Желязков.
Все пак двамата са прибрани в полиция-
та, но са пуснати под гаранция от по 2
хил. лева.
През 2003 година президентът Никола
Саркози, който спечели признателността
ни, като успя да върне от Либия българ-
ските медицински сестри, е все още само
министър на вътрешните работи. При
посещението си у нас изрично пита Геор-
ги Петканов докъде е стигнало делото. В
резултат прокуратурата изтупва прах-
та от папките и процесът започва в Шу-
менския окръжен съд. Започва с отлагане –
8 поредни пъти още в началото. Оттога-
ва се е отлагал десетки пъти – болни
подсъдими, болни адвокати, неправилно
призовани свидетели, неизпълнени поръ-
чки от френска страна. Съдът допуска
всякакви искания – например комплексна
картографска експертиза на Париж, на
района на убийството и на пътя до же-
лезопътната гара. Призованите свидете-
ли от България и Франция са над 60. Тол-
кова е и броят на томовете.
През март миналата година Шумен-
ският окръжен съд излиза с оправдателна
присъда. Прокуратурата обжалва. Дело-
то е изпратено във Великотърновския
апелативен съд. Междувременно при по-
сещението си у нас френската правосъд-
на министърка Рашида Дати обсъжда ка-
зуса с министър Тачева.
На 22 януари тази година подсъдимите
са напълно оправдани за убийството.
Стойчев е оправдан и за нелегалното вли-
зане в страната.
Така родните магистрати доказаха на
Франция, че българският съд не работи
под медиен и международен натиск. За-
щото България е известна правова държа-
ва. Нещо повече – държава на прависти…

Заподозряният за убийство на юрист в Париж изчезна мистериозно в България

Мартин Борилски е убит през юли 2000 в дома си. Мотивите остават неясни.

Дивашко убийство в Париж.
Le Monde
Паскал Сео

Заподозрян, който бяга след като е разпитан във Варна от френски полицаи. Разкритията на Фигаро от 13 септември вдигнаха голям шум в София. Министърът на вътрешните работи ще приеме френския посланик, за да обясни обстоятелствата на едно странно изчезване.

Всичко започва на 20 юли 2000, когато парижки студент по право и приятелката му се учудват, че нямат новини от приятеля си Мартин Борилски. Българин от Варна, град на Черно Море, Мартин е на 24 години и е брилянтен юрист. В очакване на дипломата си за адвокат от школата за обучение на адвокатурата, той е назначен на половин работно време в парижкия офис на голяма американска адвокатска кантора.

Този ценен сътрудник не отива на работа на 18 юли. Странното отсъствие усилва безпокойството на приятелите му, които отиват на 20 юли в жилището му в XV-ти арондисман. Те дълго чукат на вратата без да получат отговор преди да извикат пожарникарите. В студиото те откриват тялото на Мартин Борилски. То носи 90 прободни рани от нож, а черепът е смачкан с гира. Криминалната бригада започва разследването.

Два елемента задържат вниманието на полицаите. Те намират на местопрестъплението панталон изцапан с кръв, който не е по мярката на жертвата. Мобилният му телефон е изчезнал. По тези улики те стигат до заподозрения. На панталона са намерени две следи от ДНК, които не принадлежат на Мартин Борилски. Експертизите идентифицират и позвъняване от откраднатия мобилен телефон на следващия ден след убийството. То е локализирано в региона на Монпелие (департамент Еро)

« Истински смут »

Разследването разкрива, че един млад българин на 21 години е платил глоба във влака Париж-Монпелие през нощта на 18 срещу 19-ти юли. Той е от Варна, където е учил във френската гимназия, също като жертвата. Вечерта на 18 юли той е имал среща с Мартин, както потвърждават свидетели пред полицаите. В края на месеца той се прибира във Варна, където разследващите решават да отидат през септември 2001.

На място френските полицаи са асистирани от специализирана служба в София. Един от членовете й ги придружава във Варна. Заподозреният е от видно семейство. Баща му, бивш следовател е станал реномиран адвокат. “Нашето появяване предизвика истински смут”, посочва източник запознат с разследването.

Французите успяват, въпреки това да изслушат заподозрения като свидетел. Взимат от него слюнка, за да съпоставят ДНК със следите по панталона. Разпитът е прекъснат от пристигането на бащата. Докато полицаите го изслушват, синът чака в коридора на управлението под наблюдението на полицай.

Той се възползва, за да избяга, без да провокира реакция от страна на българските полицаи. При претърсване в дома на заподозрения е открит панталон със същия размер и от същата марка като този намерен в Париж при Мартин Борилски. По липса на по-добро, франзуците се прибират в Париж.

Резултатите от анализа вдигат последните съмнения. ДНК от образеца от слюнка взет във Варна отговаря на този открит в Париж във вътрешността на панталона. От началото на 2002 следователят издава международна заповед за арест срещу заподозрения. Засега това не дава резултат.

Още един българин е заподозрян за съучастник в убийството. Той е бил във влака Париж-Монпелие в нощта на 18-ти срещу 19-ти юли 2000 заедно с основния заподозрян, който го нарича “Барона”. “Барона” вероятно е бил помощник и също се е скрил в България.

Мотивът на престъплението остава към днешна дата мистерия за разследващите. Приятелите на Мартин Борилски споменават за разследване, което жертвата е направила за американци, които искали да инвестират в българска фирма. Той не им препоръчал операцията. Източници запознати с разследването описват основния заподозрян като “мамино синче, провален тип с физически проблеми, точно обратното на жертвата”. Драма от ревност? Той се хвалел също с връзките на баща си с руската мафия. Засега нищо не е доказано.