ОКРЪЖЕН СЪД ГРАД ШУМЕН, СВЪРШЕНИ ДЕЛА – НЕВИНОВНИ: Присъда Георги Желязков, Стоян Стоичков

Присъда от 27.03.2008г. Признава подсъдимият Г.Б.Ж., ЕГН – **********, роден на 06.05.1979 год. в гр. София, живущ ***, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител със С.А.С. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Признава подсъдимият С.А.С., ЕГН – **********, роден на 29.02.1980 година в гр. Варна, живущ ***, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 14.07.2000 година до неустановена дата през 2000 година при условията на продължавано престъпление излязъл и влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта както следва: 1/ на 14.07.2000 година през ГКПП Аерогара – София излязъл за Р. Франция с полет на БГА “Балкан” LZ 431, като използувал чужд задграничен паспорт серия К № 3790123, принадлежащ на Веселин Станимиров Димитров; 2/ на неустановена дата през 2000 година през неустановен ГКПП влязъл през границата на страната като използувал неустановен чужд задграничен паспорт; ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 279, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Признава подсъдимия С.А.С., ЕГН – ********** и ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2000 година в гр. Париж, Република Франция, в съучастие като съизвършител с Г.Б.Ж. умишлено умъртвил Мартин Иванов Борилски от гр. Варна в жилището му на ул. “Льокурб” № 74 D, ап. 157 по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, като му нанесъл множество удари с твърд тъп предмет в лицевата област, довели до лицева травма с многобройни предни счупвания с фрактура на носа и 93 прободно порезни наранявания по главата, шията, горните крайници, гръдния кош и гърба, част от които причинили увреждане на дясната сънна артерия и яремна вена, наранявания в лявата гръдна област, проникващи в гръдната кухина и наранявания на аортата и дясната сърдечна камера, довели до остра кръвозагуба, от която е последвала смъртта, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И.Н.В., ЕГН – ********** срещу подсъдимите Г.Б.Ж. и С.А.С. граждански иск в размер на 400 000 – четиристотин хиляди лева за причинените и неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски по делото в размер на 12 615 – дванадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева остават за сметка на държавата. Веществените доказателства по делото на основание чл. 111 от НПК да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което веществените доказателства: чифт тъмносини гуменки, марка Адидас с дължина 27.5 см да се върнат на Г.Б.Ж.. Веществените доказателства – оригинални заявления за издаване на обикновен задграничен паспорт сер. К № 3790123/95 и за продължен срок на същия на Веселин Станимиров Димитров и заявление за нов паспорт 327875280/2002 на същото лице находящи се на листа 49 – 58 в т. 36 от следственото дело да се върнат на ОДП гр. Варна. Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.

Казусът “Борилски” и абсурдите на правосъдието българско

25 Януари 2009

Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com

Липсата на правосъдие в България отново е на дневен ред. Този път причината е оправдателната присъда, която Апелативният съд на Велико Търново произнесе на 21 януари по делото за убийството на Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж. Реакцията този път бе еднозначна и ясно изразена на дипломатическо равнище: френският посланик Етиен дьо Понсен, наблюдавал лично процеса, заяви директно, че приема решението “с голямо учудване и неразбиране”. В специална декларация на френското посолство се заявява, че “тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди”. Текстът на декларацията подчертава, че това абсурдно решение не е единичен прецедент, а практика, която е добре известна в рамките на ЕС, която “редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите, публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка”.

Толкова остра дипломатическа реакция съдебната ни система не е предизвиквала от славните времена на Филчев насам. Тя бе практически неизбежна – защото става дума за дело, което е наистина емблематично за корупцията и асурдното загърбване на закона, които в годините на прехода се превърнаха в основни характеристики на съдебната ни система.

Става дума за казус, който е решен еднозначно от френското следствие – и за престъпници, чиято вина е безусловно доказана. Мартин Борилски е убит от двама свои състуденти – обвиняемите с днешна дата Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Убийството е извършено по особено жесток начин – като тялото на убития е прободено 93 пъти с нож, а черепът му е размазан с гира. Убийците са разпознати от свидетел; намерени са кръв и косми по дрехите им, за които ДНК анализът е потвърдил, че принадлежат на убития; също такъв анализ е потвърдил и че пробите на органични тъкани, взети изпод ноктите на Борилски, принадлежат на неговите убийци. След убийството те са се изкъпали в банята на жертвата си, взели са негови дрехи, по-късно намерени при обиск; взели са и неговия мобилен телефон и през целия ден са звъняли по него, включително и до България, което също е установено от френското следствие.

Както френските, така и българските следователи са убедени, че доказателствата са предостатъчни, за да бъде произнесена присъда за убийство – и вероятно френската страна е очаквала това да се случи в кратък срок след като е предала двамата убийци на българското правосъдие. Очакванията се оказват напразни: делото се точи цели седем години, по него практически не се работи, убийците са пуснати без никаква мярка за неотклонение. Процесът предизвиква епидемия от отводи сред варненската магистратура: единадесет съдии и цялата варненска прокуратура си правят отвод по това дело през 2002 г. – при това прокуратурата отказва да въздаде справедливост със специално писмо до ВКП. Абсурдът е толкова очевиден, че този казус бива поставен на дневен ред от самия Никола Саркози в качеството му на вътрешен министър при неговото посещение в България през 2003 г. Едва след неговия протест съдебните процедури започват отново – като делото е преразпределено в Шумен, тъй като няма варнески магистрати, готови да се заемат с него. Започват, за да ударят и там на камък – и за да приключат пет години по-късно с потвърдена от апелативния съд оправдателна присъда.

Причините? Те са известни на всички: Борислав Желязков, бащата на Георги Желязков, е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна. Не само, допълва френската преса. Според заглавие във “Фигаро” “Френската полиция се сблъсква с българската мафия”. Статията посочва, че “бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група.” Днес Борислав Желязков е един от най-известните варненски адвокати и контактите му с висши фигури в правосъдната ни система очевидно са доста стабилни, за да бъде постигната такава недосегаемост при едно повече от очевидно престъпление.

За пръв път се сблъсках с този омерзителен казус през 2003 г., когато до мен достигнаха данни, свързани с това дело – от които ставаше ясно, че същото е “смачкано” по волята на най-високата инстанция в прокуратурата – тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Жалбата на Иванка Вълчева до ВСС и ред други получатели от 29.11.2002 г. недвусмислено посочва, че по делото не се работи, а убийците са на свобода поради близките приятелски отношения между Борислав Желязков и Никола Филчев. Цитирано е името на българския следовател по делото – Пламен Райчев, според когото данните от ДНК пробите и другите доказателства са безспорни. Посочен е и механизмът, по който правните действия са замразени – чисто и просто делото е изискано от завеждащия отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов – и не се връща на следователите. Приложих тази жалба към набора от 105 документа, които на 5.12.2002 г. връчих внесох до правосъдния министър Антон Станков и ВСС като доказателство за твърденията в моето Открито писмо до същите, визиращо престъпните действия и бездействия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Естествено, по този казус, както и по останалите, не последва никаква реакция.

Пита се обаче защо днес, когато и Филчев, и Цеко Йорданов вече не са сред определящите фигури в правосъдната система, положението е същото, и съответно – каква е разликата между тогава и сега – примерно в българската прокуратура. Защо се стига до подобни оправдателни присъди по кристално ясно дело за убийство по особено жесток начин, което на всичкото отгоре е било протакано цели седем години. Защо този абсурд съвпада  с острата критика на ЕС точно по повод липсата на правосъдие в България, изразена от зам. председателя на Европейската комисия Жак Баро, според когото “много малко положителни резултати”, а делата срещу престъпността увисват незавършени и се точат с години. И не е ли този казус сам по себе си престъпление; не носят ли самите съдии и прокурари наказателна отговорност по членовете на НК и НПК – например за възпрепятстване на правосъдието? И накрая: как след всичко това като граждани на тази страна да повярваме, че “съдиите както навсякъде в ЕС, така и в България, взимат решенията по вътрешно убеждение и съгласно законите на страната”, както твърди еврокомисарят Меглена Кунева точно по този повод?

Делото „Борилски” тръгва и във Франция: Обвинителният акт за убийството на българския студент вече е в съда в Париж

Рада Григорова

segabg.com

Сряда, 28.1.2009 г.

Казусът с жестокото убийство в Париж на студента Мартин Борилски вече е поставен и пред съда във Франция. Всеки момент трябва да започне дело там, обясни адвокатът на майката на жертвата Петър Величков пред БНТ вчера. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда на двамата подсъдими – Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, четена първо от Окръжния съд в Шумен. Борилски бе умъртвен с 93 удара с нож през юли 2000 г. в Париж. Подсъдимите са негови съученици от Варна. Бащата на Желязков е бивш зам.-директор на следствието във Варна, а сега – един от най-известните адвокати в града. Цялата варненска прокуратура и 11 варненски съдии си направиха отвод по казуса и така делото попадна в Шумен. “Няма пречка, ако във Франция бъде произнесена осъдителна присъда, тя да бъде изпълнена”, смята адвокатът. Той подчерта, че отделен въпрос е дали според споразуменията и международните договори може да се изтърпява в България. Висши магистрати също обясниха, че от значение в случая е кой съд ще се произнесе първи с окончателна присъда – българският или френският. Адвокат Величков обясни, че в момента подготвя жалбата си срещу решението на великотърновския съд. Той прогнозира, че Върховният касационен съд ще върне делото за ново гледане в старата столица, тъй като долните инстанции са пренебрегнали твърде много доказателства в мотивите си. Шуменският окръжен съд изцяло изгради присъдата върху версията на двамата подсъдими, посочи защитникът. Така например при първия си разпит единият от тях казва, че е виждал жертвата два месеца преди убийството. После се казва друго – че няколко часа преди убийството са били в апартамента и са присъствали на скандал между Борилски и трима неидентифицирани до момента французи. Адвокатът посочи още, че жертвата и подсъдимите са били в много близки отношения. “Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито”, пита още Величков. Миналата седмица френският посланик Етиен дьо Понсен се възмути от оправдателната присъда. Убийството е разкрито бързо и френските власти предават извършителите на България. Тялото на жертвата е намерено в апартамента му в Париж на 20 юли 2000 г. Установено е, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите на Желязков и Стоичков. Има и други доказателства – у Желязков по-късно е намерена кредитната карта на жертвата.

BULGARIE • L’étrange acquittement dans l’affaire Borilski

27 janv. 2009

http://www.courrierinternational.com/

Plus de huit ans après les faits, deux Bulgares fortement suspectés d’avoir assassiné l’un de leurs camarades – Martin Borilski – lorsqu’ils étaient étudiants à Paris ont été acquittés par la cour d’appel de Veliko Trnovo, dans le centre du pays. L’affaire, traitée à l’époque par la Brigade criminelle de Paris, s’était rapidement orientée vers ces deux suspects, Gueorgui J. et Stoïan A., dont les spécialistes ont retrouvé des traces d’ADN sur la scène du crime. La carte bancaire de la victime a été retrouvée en leur possession et l’un des suspects a également utilisé le téléphone portable de Borilski pour passer des coups de fil depuis le territoire français. Les deux suspects ayant regagné leur pays, l’affaire s’est enlisée d’autant plus que, selon les médias bulgares, le père de l’un des suspects – un ancien grand magistrat devenu avocat – aurait pesé de tout son poids dans l’enquête. Des enquêteurs français dépêchés dans le cadre d’une commission rogatoire internationale avaient néanmoins pu entendre l’un des deux hommes en septembre 2001 et prélever un échantillon d’ADN, qui devait par la suite confirmer qu’il était le suspect numéro un. L’homme a cependant réussi à prendre la fuite lors de son interrogatoire, qui avait lieu dans les locaux de la police bulgare et en présence d’officiers locaux. Un mandat d’arrêt international avait ensuite été délivré contre lui. Aujourd’hui, Dnevnik de Sofia rapporte la réaction, plutôt inhabituelle pour un diplomate, de l’ambassadeur de France en Bulgarie, Etienne de Poncins, qui a exprimé “beaucoup d’étonnement et d’incompréhension” face à cet acquittement. “Il convient de rappeler que la police et la justice françaises ont transmis aux autorités bulgares des éléments de preuves précis, concordants et accablants à l’encontre des deux prévenus”, a-t-il précisé.

Alleged killers of Bulgarian student in Paris acquitted after nine years of judicial flip-flops

15:09 Mon 26 Jan 2009 – Svetlana Guineva

http://www.sofiaecho.com/

Upholding a Shoumen District Court verdict passed in March 2008, the Veliko Turnovo Court of Appeals pronounced the two men accused of murdering a Bulgarian student in Paris not guilty, which prompted French ambassador to Bulgaria Etienne de Poncins to display his indignation in an official statement sent on January 22 2009.

In the court case that has been carrying on, on and off, for almost five years, Bulgarian authorities, with the co-operation of French police, have been trying to solve the murder of the 24-year-old law student Martin Borilski. Since his murder in 2000, French investigation efforts have provided evidence incriminating Georgi Zhelyazkov and Stoyan Stoichkov, acquaintances of Borilski, Bulgarian daily Dnevnik reported on January 23.

Back in 2000, after failing to answer text messages and phone calls for several days, friends of Borilski’s signalled the French authorities and he was discovered dead in his flat in Paris on July 20. He had been stabbed more than 90 times and his skull was smashed with a dumbbell.

Two years later, both Zhelyazkov and Stoichkov were prosecuted for the alleged murder of Borilski. All evidence gathered by the French investigation, including bits of Zhelyazkov’s skin and blood under the victim’s nails, was more or less disregarded by the defence as not in compliance with the Bulgarian penal procedure code. Zhelyazkov and Borilski had been high school classmates in Varna, and stayed in touch when the former arrived in 1999 to study in Paris.

French investigation worked on two possible reasons for the Borilski’s murder. One was that he had been pressed by the two to enter a circle for making and distributing of false credit cards and passports, which Borilski refused to do and threatened to signal the French police. The second was that Borilski was killed for money.

Since the victim and the defendants were all from Varna, the case had to be tried first at the district level and then at the court of appeals in Varna. Instead, the case was transferred to the Shoumen district court.

According to initial information, prosecutors and judges in Varna officially withdrew from the case. Media reports have speculated that the reason for this was the fact that Zhelyazkov’s father, Borislav Zhelyazkov, was a former deputy head of the prosecutor’s office in Varna. Now, Borislav Zhelyazkov is one of the most influential attorneys in the city.

Dnevnik daily reported that the case was transferred to Shoumen and that the trial began only after, in 2003, Nicolas Sarkozy, the then-French interior minister, posed the question about the progress of the case before his Bulgarian counterpart at the time, Georgi Petkanov. In 2008, during her visit to Bulgaria, French justice minister Rachida Dati discussed the case with her Bulgarian counterpart, Miglena Tacheva, the French embassy said on January 22.

After the acquittal was announced on January 21 2009, ambassador De Poncins expressed in the statement his indignation and confusion regarding the court’s decision. His statement also said that the verdict came nine years after the crime had been committed, while, during that time, the alleged killers were walking free.

“At a time when the Bulgarian Government is demonstrating its will for deep reforms within the judicial system, yet another acquittal for a criminal act shows, unfortunately, the continuous difficulties that Bulgarian judicial institutions are experiencing when the crime calls for a just sentence,” De Poncins said.

Veliko Turnovo’s verdict can be appealed before the Supreme Prosecutor’s Office of Cassation.

Петър Величков в “Денят започва”: Как се развива делото “Борилски”

27.01.2009 / 08:23

Българска национална телевизия

Водещ: Сега към скандалния случай “Борилски”. Припомням сюжета, който присъства навсякъде последните дни във вестници и новини. През 2000 г. 24-годишният студент по право Мартин Борилски е зверски убит в апартамента си в Париж. Прободен е 93 пъти с нож за хартия, а с тъп твърд предмет са натрошени лицевите кости на черепа. ДНК-пробите отпращат френските криминалисти към приятелите на жертвата Георги Желязков и Стоян Стоичков. Делото за жестокото убийство трябваше да се гледа във Варна, но там всички си направиха самоотвод. Беше разпределено по-късно в Шуменския окръжен съд. Твърди се, че отказът на варненските магистрати да се занимават с делото е заради позицията на бащата на един от обвиняемите Борислав Желязков. Той е бил заместник-шеф на Окръжната следствена служба във Варна и един от най-известните адвокати в съда. От страна на френските криминалисти са предоставени доста веществени доказателства – косми в ръцете на убития, парчета кожа под ноктите му, окървавени чужди дрехи, многобройни следи от ДНК. Прави се експертиза и е изчислено, че вероятността следите да са на някой друг, а не на Георги Желязков, е едно към 15 трилиона, а в случая с другия обвиняем – 1 към 236 млрд. Също така френската полиция доказва, че Георги Желязков е използвал телефона на жертвата след убийството. Открита е и кредитната карта на жертвата в обвиняемите. На 21 януари Апелативният съд във Велико Търново излезе с оправдателна присъда, която потвърждава оправдателната и на първоинстанционния съд в Шумен. Това предизвика дори френския посланик, който наблюдаваше делото, да изрази възмущение. Знаем, че със случая е запознат и френският президент Никола Саркози, който в качеството си на вътрешен министър през 2003 г. се интересуваше от българския си колега какво става с делото. Дълго предисловие. Бързам да премина към разговора с адвоката, който представлява майката на убитото момче Иванка Въчева. Г-н Петър Величков, добро утро.

Петър Величков: Добро утро.
Водещ: Бихме ли могли да кажем оттук насетне какво следва, защото има и подписка, има очаквания да потърсите от международна правозащитна или някаква институция оттук насетне справедливост? Но предстои все пак върховен съд, който може да потвърди оправдателната присъда или да го върне отново, нали така?
Петър Величков: Да. Значи, аз ще ви помоля да се има предвид, че споделям разбирането и съм твърд застъпник на това, че всички въпроси, касаещи дали е извършено убийство от тези лица, предадени на съд или не, следва да се решават в рамките на съдилищата на Република България.

Водещ: Те са обвиняеми.
Петър Величков: Единствено компетентен съд да преценява всички тези факти, част от които, по мое скромно мнение, не се интерпретират правилно. Има такова нещо. Но правото да го преценяват и да мотивират едно свое решение съдилищата е единствено и само на тях.

Водещ: Доколкото разбрах обаче, всеки момент се очаква да започне дело и в самата Франция. Възможно ли е, ако тук се излезе с оправдателна присъда на последна инстанция, а там присъдата е различна, да има изтърпяване на наказание, или обратно – едната ще обезсмисли другата?
Петър Величков: Още от самото начало се води паралелно следствие в Париж – в Парижката следствена служба и в България. В един момент идват представители на полицията от Франция и извършват някакви действия и в България. Доколкото бъдещо осъдително решение на френския съд би могло да се приведе в изпълнение, моето скромно мнение, преди всичко на разпоредбите на българския Наказателнопроцесуален кодекс, и доколкото успях по това дело да се запозная с разпоредбите във френския и на международното законодателство, е, че няма пречка, ако има осъдителна присъда, те да бъдат по един начин или по друг приведени в изпълнение тези присъди…

Водещ: Тоест ако ги Франция ги осъди, би трябвало да изтърпят наказанието си. Казвате „няма пречка”, но задължително ли е да стане или по-скоро…
Петър Величков: Не… Те във всички случаи ще изтърпяват присъдата, ако има осъдителна. Но отделен въпрос е според споразумението и според международните договори дали могат да ги изтърпяват в България.

Водещ: Това също е странно. Имаше упреци, че девета година… Всъщност девет години ще станат от убийството…. Упреци към нашата правосъдна система. В същия момент в самата Франция не е започнало досега дело. То да не би да е отговор на очакването тук да има осъдителни…
Петър Величков: Причината не е само в мудност, има го и този момент от изчакване от едната или от другата страна, но като цяло във всички държави, не само в Европа, правосъдието особено по наказателни дела е малко бавно и мудно.

Водещ: „Обвинявам този съд в корупция” – това са думи на майката на Мартин Иванка Въчева при първата инстанция. Подкрепяте ли това подозрение и това обвинение?
Петър Величков: Аз лично съм заявил на моята доверителка, че не допускам, мое мнение, ако иска да го изпълнява, тя да прави каквито и да е изявления, защото нейните изявления са като на всяка тежко пострадала майка и те имат емоционален характер. Това да обвиниш един съд в корупция е всичко друго, но не и издържано, защото трябва да докажеш, че е корумпиран съдът. Това, че мотивите, с които съдът не приема нашата теза и доводи, още не значи, че е корумпиран. Отделен въпрос е, че аз имам много факти и данни, и доказателства, които съдът не ги кредитира, казано на правен език. Тоест не ги използва… нали…

Водещ: Не са взети под внимание доказателства…
Петър Величков: … или не дава отговор защо не ги използва.
Водещ: Кое например?
Петър Величков: Значи, аз ще си позволя, защото все пак съм участник в този процес, да посоча два факта, на които и досега двете инстанции не дадоха отговор.

Водещ: В мотивите ги няма, така ли?
Петър Величков: Не дават отговор в мотивите и двата състава. Шуменският окръжен съд, това съм го изложил и в моята пледоария, изцяло изгради своята присъда върху разработената защитна версия от двамата подсъдими. И в подкрепа на това, че това, което говоря е истина, е следният факт – при първия разпит на единия от подсъдимите той казва, че е виждал жертвата два месеца преди датата на убийството. И това е записано черно на бяло.

Водещ: И не е виждал повече?
Петър Величков: И не е виждал повече. Това е факт, който съдът е длъжен до коментира в своите мотиви.

Водещ: Какво значи това? Че е излъгал първия път ли?
Петър Величков: Аз не казвам, че е излъгал или не, защото няма произнасяне на съда. Съдът е този, който трябва да каже излъгал ли е…

Водещ: Но за какво говори това твърдение?
Петър Величков: Това говори за пропускане на важни факти от съда, който решава съдбата на хората в участници в процеса.

Водещ: Просто не е взето под внимание и не е направен коментар на твърдението на единия… На кой? На Георги Желязков?
Петър Величков: Написано е от единия от двамата в обяснение. Сега аз няма да кажа на кой от двамата…

Водещ: Че не го е виждал от два месеца…
Петър Величков: Не го е виждал два месеца преди това.

Водещ: После се казва друго – че са били в апартамента и са си тръгнали…
Петър Величков: Аз се изразих, че тази версия, която се разработи, е защитна и заради това, че те са могли да дадат съвсем спокойно обяснения, ако не са извършители – не на осмата година от процеса, а много по-рано и да се приключи, и да се изясни.

Водещ: Тук е сменяно твърдението, според вас?
Петър Величков: И още един факт ми позволете.

Водещ: Да.
Петър Величков: Значи, това е повече житейски и човешки като факт, но за мен не е нормално… Те се намират в близки отношения с убитото момче, и то много близки… След като са присъствали по тяхната версия на убийството, и между другото те категорично излагат мотиви, доводи и обяснения, че са присъствали, когато друго лице „Х” извършва убийството, и затова всички следи по тях са от това присъствие.

Водещ: Но в мотивите е, че са излезли от квартирата…
Петър Величков: Това е по-късен момент. Аз няма да коментирам повече от това, което смятам, че може да се каже от фактите и доказателствата. Но житейски и човешки не е нормално дълъг период от време, след като те вече знаят и са присъствали там. Това ми е въпрос от следствие тяхната защитна теза, защото те сега я излагат. Как може да изтърпят повече от 10-20 дни да не позвънят на майката, че момчето й е убито? Нито звънят, когато излизат от там…

Водещ: … тяхната защитна версия, че те са свидетели и знаят за това убийство, но няма данни те да са сигнализирали на когото и да било. Това твърдите като втори факт, който…
Петър Величков: Това е като въпрос, на който все пак трябва да има отговор в мотивите от съда. Нищо, че възниква от чисто човешки отношения.
Водещ: Добре, има и… Дадени ли са, между другото, от Франция нови улики и утежняващи вината доказателства? Защото чух такова намерение от страна на френската държава. Изразено беше изумление от присъдата от страна на посланика Дьо Понсен.
Петър Величков: Значи, аз няма да си позволя да коментирам изявленията на който и да е представител на френската държава…

Водещ: Да… Дали са дадени допълнителни материали?
Петър Величков: Също така мога да отговоря на този въпрос дали са дадени допълнителни доказателства – да, вярно е. Аз лично ги получих и лично ги представих на съда във Велико Търново. Съдът допусна едното доказателство, то е писмено, другото писмено доказателство не го допуснаха.

Водещ: А вярно ли е, че има самопризнания от страна на обвиняемите?
Петър Величков: Това също няма да го коментирам и няма да дам отговор, тъй като касае, за мен поне, важно доказателство по делото.

Водещ: Добре. Още два конкретни въпроса, взимам повод от мотивите. Те са много важни. Според свидетелски показания на съсед, французин, от горния етаж на апартамента, където е извършено убийството, той чул виковете на убития в полунощ, но тогава Стоичков и Желязков са били във влака за Монпелие. Доказва го наложената им глоба за пътуване без билет. Това е алиби.
Петър Величков: Значи, тук, по мое скромно мнение, има смесване на два момента. И това е една от слабостите на мотивите на Великотърновския апелативен съд. Коя е причината, за мен е без значение. Това ще ми бъде един от фактите, с които ще обжалвам пред Върховния съд. Тук има, и в Шуменския окръжен съд, смесване на едно понятие откъде идват виковете. Шуменският съд приема, че виковете са отвътре и оттам гради предположението.

Водещ: Чета какво е казал съдия-докладчикът. Това пред медиите го е казал Здравко Трифонов – двамата младежи не са извършителите на това садистично деяние, защото, ето тук го казва той – „към момента на настъпване на смъртта те са били във влака за Монпелие и няма как да се телепортирали”. Тук той говори за различно местоположение на извършителите.

Петър Величков: Аз мога, но не желая да коментирам казано от член на състава, който е разгледал делото.
Водещ: Добре. В какъв срок очаквате… Въобще процедурата каква е Върховният съд да се произнесе? 15 дни има за обжалване сега.
Петър Величков: Не, един месец е срокът за обжалване. Аз готвя жалбата. Аз застъпвам и мисля, че ще стане така. Тезата е, че Върховният съд просто ще отмени решението на Апелативен съд – Велико Търново и ще върне делото за разглеждане от друг състав. Твърде много са доказателствата, които съдът пренебрегва в своите мотиви на решението…

Водещ: Защо според вас? Казвате, че не можете да обвините съда в корупция, значи в нещо друго.
Петър Величков: Аз все пак работя 35 години наказателно право и си давам сметка, че не може да се говори безотговорно или това, което се казва пред медиите, не може да е онова, което е в делото. Моята работа е да го кажа в съда и да го кажа така, че да е в интерес на моята теза и на моя клиент. Дали някой е корумпиран или не е – не е моя работа. И аз си уважавам моите колеги и считам, че….

Водещ: Защото клиентката го беше казала за Шуменския съд.
Петър Величков: Именно. Не трябва да се говори така по мое скромно мнение.

Водещ: Добре. Само да кажете кога очаквате да започне делото във Франция, защото съобщихте, че има…
Петър Величков: По мое скромно мнение – всеки момент. Внесен е…

Водещ: И това според вас ще е отговор на факта, че тук не беше присъдено това, което очакваше френската страна.
Петър Величков: Сега… Ако ми позволите една корекция на казаното от г-н посланика. В интерес на истината, защитата на подсъдимите не оспорва тези експертизи. Значи, след като не ги оспорва този факт, че едно на колко милиона…

Водещ: На петнайсет трилиона е вероятността да е от друг материалът.
Петър Величков: Да… Е безсмислено да се сочи като факт сега. Те ги признават този факт, но те сочат други причини, за да е налице този резултат. И то го сочат, както казах, осем години след извършването.

Водещ: Добре. Ние ще продължим тази тема, но многократно, между другото, беше казано, че съдиите са застанали с имената си зад тази присъда, редно е да ги кажем. Председател – Йорданка Неделчева, членове – Здравко Трифонов и Румян Жеков – Апелативен съд – Велико Търново. Ние ще ги търсим. Не знам дали… Вярно ли е, че всъщност при произнасяне на присъдата това е станало на закрити врата, че сте били изгонили медиите, или няма такова нещо?
Петър Величков: Да се прави разлика между първоинстанционна присъда и решение на въззивен състав… Първоинстанционната присъда е последният съдебен акт, с който завършва процесът – първа инстанция. Тоест чете се и се огласява в залата непосредствено след завършване на процеса. „Решение” се казва присъдата на втория въззивен състав и тя се огласява в едномесечен срок след приключване на заседанието. Така че да се укоряват съдиите, че са изгонили някого или са били некоректни, е некоректно. Това не може да…

Водещ: Не са длъжни да го правят?
Петър Величков: Просто е незнание на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

Водещ: Добре. Ние, разбира се, оставаме с очакването понякога да има повече обяснения пред обществото, особено когато има изключително големи подозрения по отношение на една или друга присъда. Благодаря ви за участието.
Петър Величков: Позволете… Извинявайте… Не зная…Сигурно ви притиска времето.

Водещ: Да?
Петър Величков: Значи, недейте журналистите, вие, като един от журналистите, да смятате, че участниците в процеса са длъжни да изнасят всичко на показ, просто защото се вреди на обективната истина.

Водещ: Така е. Но девет години да се чака обективната истина, това не е правосъдие, г-н Величков, първо. И второ, при всички тези подозрения, изказани не от кой да е, а от френската страна официално, имаме повод да смятаме, че има нещо, което не е редно в случая.
Петър Величков: Добре. Аз също съм… И то мисля много повече от вас, защото имам много други дела, които така се протакат.

Водещ: Девет години…
Петър Величков: Много други. Но какво друго трябва да се направи, освен да се спазва законът?

Водещ: Добре. Благодаря ви много за участието. Адвокат Петър Величков, с неговия коментар.

Петиция с искане към Главния Прокурор за справедлива присъда и разследване на обвиненията, че по делото е оказвано външно влияние

http://www.podpiski.org/?petitions:borilski